Министерството на финансите и БНБ обявиха резултатите от първия за годината търг на държавни ценни книжа. Според официалното съобщение финансовото ведомство е успяло да пласира облигации с общ номинал от 500 млн. лева, чийто срок на погасяване е три години и шест месеца.
Средната постигната цена е 98.29 лева за номинал от 100 лева, което формира средна доходност от 0.55 процента. Добре ли е това или е лошо? При отговора на този въпрос е редно да се знае, че колкото по-висока е доходността на една облигационна емисия, толкова по-неизгодна е тя за този, който я издава и поема ангажимент да я плати.
В случая българското правителство за пласирането на тези облигации получава 491.5 млн. лева, като се ангажира да върне по тях след три години и половина на кредиторите си 500 млн. лева. Само за сравнение ще посочим, че последната подобна емисия (със същия номинал и срочност), която бе пласирана на 15 ноември 2021-а доходността бе 0.13 процента.
Тогава купувачите на въпросните облигации платиха на правителството 497.7 млн. лева (по цена 99.54 лева за номинал от 100 лева), срещу ангажимента след три години и половина, то да им върне 500 млн. лева. С други думи условията по този вид емисии за пет месеца са се влошили близо четири пъти. При това независимо от по-високата доходност на сегашната емисия, покритието й с поръчки – 1.93, е по-ниско от тази през ноември 2021-а когато покритието бе 1.97 пъти. Въобще няма да правим сравнение с емисията облигации за три години и половина от септември 2021-а когато доходността бе отрицателна – минус 0.12%, а покритието с поръчки бе 2.12 пъти над предлагания обем.
Повишаването на доходността на емисиите държавни облигации и намаляването на покритието им с поръчки, отразява оценката на финансовия сектор за рисковете пред които е изправена икономиката на страната като цяло и за устойчивостта на държавните финанси в частност. И от показателите на сегашната – мартенска емисия, се вижда, че финансовия сектор оценява, че рисковете нарастват чувствително. И тук идва следващия логичен въпрос: какво толкова се случи за пет месеца, че тези рискове са се увеличили толкова много?
Война ще кажат всички. Ами тогава защо рисковете от тази война не са посочени и остойностени в приетата наскоро актуализация на средносрочната бюджетна прогноза. И в старата и в новата прогноза ръста на БВП е 4.8%, средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени е 5.6% и дефицитът по Консолидираната бюджетна програма не е променен.
В актуализацията няма и дума за войната в Украйна, все едно тя не съществува. С други думи правителството не вярва, че тя може да повлияе на изпълнението на бюджета в сегашния му вид. Нищо, че цените на основните стоки и услуги, отдавна вече не са онези на базата на които е смятан бюджета. Впрочем повишаването на тези цени е добре дошло за хазната, защото по-скъпите стоки носят по-високи приходи от ДДС, но само докато покупателната активност не спадне заради високите цени.
От казаното до тук се вижда, че, поне според правителството, войната в Украйна няма да наруши бюджетните сметки. Което на свой ред означава, че финансовия сектор или не вярва на тези правителствени очаквания, или има сериозни притеснения относно вече приетия бюджет и отражението на заложените в него политики върху финансовата стабилност на страната. И едно и другото е лошо. В потвърждение на това ще добавим още един щрих, а именно, че пласираната през ноември 2021-а емисия от 500 млн. лева със срок на погасяване от седем години и половина е била с по-добри показатели за държавата от сегашната емисия облигации за три години половина.
