БСП отново внесе в парламента проект за промяна на Закона за храните, според който търговските вериги трябва да продават определен процент български стоки. Това е пореден опит на партията да прокара подобна инициатива, след като през октомври 2016 г. депутати от левицата пак внесоха подобен проектозакон, като идеята бе част от предизборната кампания на червената партия. До гласуване на текстове тогава обаче не се стигна.
Освен фиксиран процент български храни в големите вериги според вида стока – над 70% за вино и млечни продукти, над 50% за плодове и зеленчуци и между 50 и 25% за месо, в проекта се предлагат и други мерки като още по-късни срокове за разплащане с доставчици – 10 дни, затягане на контрола и солени санкции за неспазване на разпоредбите.
Идеите очаквано се приветстват от Асоциациите на български производители, а против са тези на търговците, както и ресорните институции. Междувременно и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с официално отрицателно становище. Според регулатора ефектът от подобни мерки би бил ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и вероятна наказателна процедура от Брюксел.
Мотивите
Според вносителите целта е да се гарантира интересът на българските земеделски стопани във връзка с нелоялни търговски практики и от неприемливите действия на търговците и да се даде гаранция на потребителите, които съзнателно търсят българските храни, и да се създадат условия за повишаване на доверието. В мотивите е записано също, че изискването за присъствие на определен процент български стоки не засяга дребните търговци, малките магазини и специализираните бутикови магазини за търговия с храни.
Така според вносителите българските производители ще имат “равен шанс пред вносителите на хранителни продукти, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи земеделски субсидии. В същото време регулацията не ограничава чуждите производители”.
Към проекта има приложена и предварителна оценка на въздействието. Според нея промените ще допринесат за “подобряване на бизнес климата и за преодоляване на т.нар. сив сектор в селскостопанското производство”. Твърди се също, че предложенията ще доведат до “увеличаване на административната тежест, но само при дългите вериги на доставки с много търговци и прекупвачи”.
Реакциите за и против
Проектът очаквано се подкрепя от Асоциацията на млекопреработвателите, Асоциацията на свиневъдите, Асоциацията на месопреработвателите, Съюза на птицевъдите, Националната лозаро-винарска камара, които са дали становища в КЗК при предварителното производство.
Отрицателни становища до КЗК пък са изразили от Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и храните, Сдружението за модерна търговия (обединяващо повечето от веригите), “Билла България”, EuroCommerce for retail and wholesale, Spirits Europe, Scotch Whisky association, Comite Europeen des Entreprises Vin.
Според Атанас Кунчев, земеделски производител и изпълнителен директор на Асоциацията на оранжерийните производители, законопроектът е “крачка напред” за продажбите на повече българска продукция. По думите му българските плодове и зеленчуци са “притиснати от по-евтиния внос от други държави, който в голямата си част се изпълнява от фирми фантоми”. Кунчев дава за пример фирма, регистрирана като фризьорски салон, която внася и продава на българския пазар домати. Според него изискването за продажба на зеленчуци и плодове, които според проекта трябва да са “включени в схемите за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС”, няма да затрудни производителите, защото списъкът с отделни видове плодове и зеленчуци, които се подпомагат, обхваща голяма част от произвежданите в страната.
“Дори по чудо този закон да бъде приет, не виждам как може да бъде работещ”, коментира за “Капитал” търговец на вино, пожелал да остане анонимен. Според него в момента във веригите има оптимален баланс на български и чужди производители, а в повечето хипермаркети съотношението е в полза на българските вина. “Ако мярката бъде приета, не очаквам това да доведе до увеличаване на броя на българските производители на вино, листнати в магазините, тъй като условията за влизане във веригите са трудни. По-големите, които могат да си го позволят, са вече там, а останалите са твърде малки и не могат”, казва той. По думите му като ефект по-скоро би могло да се очаква, че веригите, за да изпълнят изискванията, ще увеличат не разнообразието от производители, а разнообразието от брандове в различните ценови класове на няколко български изби. Това обаче не би помогнало за развитието на бранша, а напротив – ще фаворизира няколко големи производителя.
Що се отнася до високоалкохолния сегмент, според него изискването за 75% български продукти е абсурдно, тъй като в момента пазарът е доминиран от вносен алкохол поради липса на качествено местно производство. Изключение са ракиите. “Как си го представят рафтовете да са пълни само с ракия и тук-там малко уиски и водка”, недоумява търговецът.
Позицията на КЗК
Според становището на КЗК въвеждането на текстове, които да уреждат използването на понятието “българско”, не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС. Регулаторът смята също, че идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки, което може да доведе до наказателна процедура от ЕК срещу България. Още повече че вече е налице сходен казус. От януари 2017 в Румъния е в сила регулация, според която търговците на дребно с оборот над 2 млн. евро са задължени да предлагат поне 51% румънски стоки в категориите месо, яйца, зеленчуци, плодове, мед, млечни продукти и тестени изделия. В средата на февруари т.г. обаче Брюксел започна процедура за нарушение срещу Румъния.
Освен това подобна мярка според КЗК е свързана с “риск от излизане на някои чуждестранни доставчици, ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти”. Разпоредбата “поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно”, преценява още регулаторът.
Какви са конкретните предложения
– да се въведе обозначението “българско” и неговите производни за целите на опаковането, етикетирането, представянето и рекламирането на храни; определението се отнася до мястото на произход на суровината и указва, че тя е произведена в България
– да се въведе по-кратък срок за плащане (10 дни) на доставчиците на бързоразвалящи се храни
– в обектите за търговия на дребно с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. (разбирай веригите) част от количествата предлагани продукти да са произведени в страната; частта се определя спрямо годишния стокооборот (в количество), а при виното и спиртните напитки – спрямо асортимента в съответната група. За пресни плодове и зеленчуци, включени в схемите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика – минимум 51%, произведени в България; мляко и млечни продукти – минимум 70%; месо и месни продукти (без пилешко) – минимум 25%; пилешко – минимум 50%; вино и спиртни напитки – минимум 75% от асортимента
– за неизпълнение на тази разпоредба е предвидена имуществена санкция в размер до 10% от годишния оборот на продуктите от съответната група, като събраните суми постъпват в бюджета на Държавен фонд “Земеделие” и се използват за подпомагане на производството на местни земеделски продукти
– официалният контрол в обектите за търговия на дребно с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. да се извършва не по-малко от веднъж месечно.
