Днес България чества най-светлия си празник – на писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий и техния ученик Климент, на културата, на духа. Празнуваме съкровищницата, завещана от предците ни, с която народът ни поставя своя знак на достойнство в европейската и световната култура.
Официално се приема, че празникът се отбелязва за първи път през 1851 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.
Според арменски летопис от 1813 г., светите братя са чествани още през 1803 г. в Шумен.
ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн “Върви, народе възродени”. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката на химна, който става неизменна част от празника.
24 май като празник на буквите отбелязва два велики културни феномена – глаголицата, създадена от св. св. Кирил и Методий, и кирилицата, написана от св. Климент Охридски и наименувана в чест на учителя му Кирил.
Глаголическата азбука не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки. Всички букви са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. Така глаголицата с трите си основни знака-символи представлява своеобразна възхвала на Бога.
През годините има спорове сред учените за това кой е авторът на кирилицата, чийто осъвременен вариант използваме днес. Изследванията наклоняват везните към тезата, че е дело на Климент.
Тя е съобразена с фонетичните особености на българския език – езика на предците ни, за които е била създадена. Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).
В края на ХХ в. създателите на глаголицата – солунските братя св. св. Кирил и Методий, са обявени от папата за “покровители на Европа”.
От 1 януари 2007 г., с приемането на България в Европейския съюз, кирилицата става една от трите официални азбуки на общността наред с латинската и гръцката.
Днес кирилицата се използва от над 300 милиона души в 12 страни по света. Но тя е пренесена през вековете от българите, благодарение на осъзнатата исторически мисия от княз Борис I.
По думите на теолога и философ Ваклуш Толев, чрез приемането на християнството и писмеността, Борис създава “стратегия за култура”. Тя дава своите плодове при неговия син Симеон, който от своя страна създава “стратегия на културата” и остава в историята със Златния век на българската книжнина.
Наследство, което устоява на всички исторически превратности през вековете.
