Държавата, в коята една снимка е достатъчна

Знаете ли кое е най-лесното нещо на света? Да раздаваме присъди. Влюбени сме в това да преценяваме първосигнално – по повърхностна информация, и да забраняваме на другите неща, които позволяваме на себе си. Поредното доказателство е случаят с Павел Тенев, посочен за зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, чиято политическа кариера приключи заради снимка от 2008 г., на която той отправя, по думите му, шеговит нацистки поздрав в музея на восъчните фигури “Гревен” в Париж. Обективният преразказ на ситуацията звучи така: един човек е оттеглен от поста си заради снимка отпреди 10 години, на която на майтап прави нацистки поздрав. При нас обаче това е достатъчно. Няма никакво значение дали Павел Танев е добър професионалист или не, няма значение дали по принцип е свестен човек или не, има значение, че някога си е направил неуместна шега и това е достатъчно да зачеркнем цялата му личност като долна и недостойна. Българинът днес е със съмнително висок морал. Но си умира да раздава морални присъди. Вие не познавате ли иначе нормални, свестни и умни хора, които в пристъп на лиготия са правили нацистки поздрави на шега? А може и вие да сте го правили. Това поведение може да е признак на неуместно чувство за хумор или слабо чувство за такт, но то в никакъв случай не означава генерализирана оценка за цялостната личност. Не съществуват ли хора със странни разбирания за шега, но иначе добри професионалисти? Съществуват. Но не в България и не, ако те са политици. Защото българското общество най-много обича да мери с двоен аршин. Ако някой е политик, той престава да е човек. Престава да има личен живот, право да бъде себе си и да се забавлява, и най-вече – престава да ива право да минало. Ако някой се разрови в живота и Фейсбука на 99% от нас, ще извади безпроблемно “срамни” компромати – странни снимки от екскурзии и морета, пиянски фотосесии и тем подобни. Снимките ни отпреди 10 години вероятно имат много интересни неща, които да покажат. Политиците обаче нямат право на това. Щом са влезли във властта, те престават да имат право на своите 10-годишни пиянски снимки, престават да имат право да ходят по заведения и да ги снимат в “недопустими” състояния. Ние може, понеже сме обикновени хора. Те са политици обаче и явно не са обикновени хора. Спомняте ли си колко подигравки отнесе Цецка Цачева, защото бе снимана на банкет на ГЕРБ да пее? И защо? Защото никой от нас не ходи по банкети и събирания и не пее? Защото това е нещо нечовешко и срамно? Защото Цецка Цачева не е човек и няма право да се отпусне и да се забавлява? При нас е така. Вадят ти снимка от някъде, от някога, и тя е достатъчна цялата държава да те зачеркне като човек и професионалист. Защото сме коне с капаци. Защото не искаме да виждаме по-далеч от носа си и да сме обективни и защото бързаме да съдим. Дали Павел Танев е добър професионалист или не в случая нямаше никакво значение. Българинът е свикнал да мери всичко през двоен аршин – един за себе си и един за другите. А ако си политик, изобщо нямаш право на справедлив процес. С изкривения морал, който проповядваме днес, всеки първо е виновен, често без възможност за доказване на противното. Автор: Десислава Любомирова