Системно недофинансиране отчете БАН пред депутатите, които разгледаха годишните доклади на научната институция за 2015 и 2016 г.
Разходите за 2015 г. на БАН са в размер на над 136 млн. лв. За изпълнение на фундаменталните и научно-приложните изследвания през 2015 г. звената на БАН са привлекли допълнително финансиране в размер на повече от 31 млн. лв. за научни разработки от България, като най-много са от министерства и ведомства – 74% и 25% от търговски дружества. 1% от средствата идват от Фонд Научни изследвания.
С 30% е скочила публикационната дейност на БАН. През 2015 г. са издадени над 620 статии, 68 монографии и книги, 29 патента и над 221 научно-популярни статии. През същата година от БАН се хвалят и с активната си обществена дейност – проведени са множество събития като кръгли маси, конференции, дискусии, изложби и други.
За 2015 г., благодарение на своята национална и международна дейност, някои институти на БАН са отчели значителни приходи на финансови средства и трансфери и са постигнали завидна самостоятелност в управлението на своите ресурси.
Крайно недостатъчният бюджет на Академията и мизерното заплащане на учените правят задачата за привличане на млади специалисти почти невъзможна, посочва докладът за 2015.
Реализиранията на огромния научен потенциал на учените от БАН в полза на обществото става все по-трудна задача заради липсата на последователна държавна политика за научни изследвания.
Пагубна е и липсата на предсказуемо, регулярно и достатъчно финансиране на науката. Това ще даде своето негативно отражение в най-скоро време върху развитието на икономиката, конкурентната среда в страната и подготовката и за задържането на висококвалифицирани кадри, опасяват се академиците.
Външните източници на финансиране имат само допълващ, а не заместват характер по отношение на вътрешните инвестиции в науката. От БАН настояват за дълготрайна подкрепа за инвестиции в наука и иновации. Академиците настояват още и да се концентрира финансирането за институтите, които извършват изследователска дейност, за да се възнаграждава по-голямата им ефективност.
БАН настоява да се предприемат бързи действия за възвръщане на стимулите за кариера в научно-изследователската сфера на всички нива и за задържане и привличане на млади таланти от България и чужбина в науката и иновациите.
Не по-цветущо е положението на БАН за 2016 г. Общият размер на приходите е над 54 млн. лв. С най-голям относителен дял в общата сума от собствените приходи в размер на над 37 млн. лв. са приходите, реализирани от договори за научни разработки. Научно-изследователските услуги, анализи, експертизи и становища са спечелили на Академията близо 2.5 млн. лв.
Разходите през миналата година на Академията са над 119 млн. лв. В това число над 105 млн. лв. в отчетна област бюджет. От Академията отчитат, че разходите са извършени в условията на недостиг и икономии. Държавната субсидия за БАН покрива само плащанията за заплати, осигуровки, стипендии. Разходите за вода, отопление и ток се плащат от собствените приходи на звената.
През миналата година БАН е похарчила малко над 1.5 млн. лв. за основни текущи ремонти, като те са от собствени средства. В отчетния период са платени стипендии в размер на над 1.5 млн. лв. за редовни докторанти, обучавани в институтите на БАН.
През последните години от бюджетната субсидия на БАН не са осигурявани средства за научни и изследователски разходи. В заключение на доклада на БАН се посочва, че 2016 е поредната година, белязана от недостатъчна бюджетна субсидия, което обрича Академията да се бори за своето съществуване при изключително тежки условия. Въпреки това академиците отчита, че успяват да запазят БАН като водеща национална научна институция.
Ръководството на БАН също така отчита, че Програмата за подпомагане на млади учени в БАН, финансирана от МОН, е удачен механизъм за финансова подкрепа на младите изследователи. Академиците настояват тази програма да продължи и да се превърне в традиция .
