След цялата дълга и сложна история на войната за БТК до момента наивно е да бъдем категорични, че тя ще приключи внезапно и безпроблемно в края на един дъждовен ден в Лондон малко преди 15 ноември.
Но е сигурно, че във въпросния ден в една сграда в английската столица (може и там да не вали) ще има наддаване почти на живо за телекома. И че продавачът – руската ВТБ през лондонското си звено VTB Capital, ще се опита да приключи сделката наистина бързо.
Дали ще успее, гаранция няма. Но поредното раздаване от голямата игра за БТК ще е интересно за наблюдаване. Нека ви разкажем.
Етап I – Пропадането
БТК през верига дружества, всяко от които се притежава на 100% от следващото, е собственост на Цветан Василев (43.33%), VTB Capital (33.33%) и група миноритарни акционери (23.33). Акциите на една от компаниите по стълбицата – люксембургската InterV Investment, са заложени изцяло срещу мостов кредит от 150 млн. евро. Защото е длъжник по заема, взет за телекома преди почти две години. Срокът за връщане на парите изтече на 22 май тази година, когато обаче акционерите не успяха (собственикът на фалиралата КТБ не можеше, а VTB не искаше) да намерят сумата. Така InterV се оказа неизряден длъжник и акциите му бяха обявени за продажба. А понеже то индиректно е собственик на БТК, реално сделката ще е за телекома. В ролята на продавач пък е VTB Capital, защото тя е агент по мостовия заем и в същото време кредитор, след като изкупи почти на 90% вземанията на останалите банки, отпуснали парите.
Реално процедурата за търсене на купувач започна още през септември. Тогава VTB нае за администратор на сделката Ernst & Young – Люксембург, която пък изпрати покани до максимално широк кръг финансови и стратегически инвеститори.
Етап II – Прочистването
Срокът поканените да подадат индикативни оферти изтече на 16 октомври. След удължаване от няколко дни предложенията се оказаха четири. Официална информация за подателите им няма. Единствените публични събития около цялата история са две. Първо – преди дни VTB излезе със съобщение, че продава БТК незабавно. И второ – директорът на българския клон на банката Милен Велчев обяви пред няколко медии, че се надява процедурата да приключи около средата на ноември.
По последни данни на “Капитал” със сигурност сред четиримата кандидати са Спас Русев – лобистът, добил популярност по време на управлението на Симеон Сакскобургготски, и американецът Марк Шнайдер, собственик на европейския кабелен оператор UPC. Другите две оферти се пазят в тайна, но са на лица, не за първи път гравитиращи около телекома. Сред тях обаче не е австрийският инвеститор Рони Пецик.
Който и от четиримата да спечели наддаването за БТК, целта му ще е “прочистване” и сравнително бърза препродажба на компанията.
С други думи, след като бъде изведен от сянката на Цветан Василев, с опростена структура на собствеността и отстранена заплаха да бъде секвестиран от държавата като компенсация за щетите й от фалита на КТБ, телекомът може вече да бъде обект на интерес от стратегически инвеститори. Състоянието му е добро финансово, пазарно и инфраструктурно.
“Самата сделка за БТК е много комплексна, като всяка транзакция, при която в ролята на продавач е кредиторът. Такава продажба винаги изисква много финансова и правна работа. В други случаи, когато кредитори са продавали, съм виждал организиран прозрачен процес”, коментира Алекс Бебов, съдружник в Балканска консултантска компания. “Хубавото в случая е, че компанията, която реално се продава – БТК, е стабилно и печелившо дружество. На оперативно ниво и с това ръководство тя има отлични перспективи, а съотношението EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизации) към дълг, не е притеснително”, добави Бебов.
Накратко – който и ако успее да влезе във владение на БТК сега, може за под година да изкара доста добра горница. Няма причина VTB да не се опита да изпълни това упражнение сама, влизайки в ролята и на купувач или поне финансираща такъв. Най-вероятният кандидат, зад който банката може да стои, е Спас Русев, но твърде вероятно не само той.
Етап III – Заключените стаи
Процедурата оттук нататък предвижда четиримата кандидати да внесат депозит за участие в открития търг, като сумата е от порядъка на 10% от дълга, чието осребряване търси VTB. Ако приемем, че тя е 185 млн. евро (главници, лихви и неустойки), до датата на наддаването който от четиримата, подали индикативни оферти, иска реално да наддава, ще трябва да внесе близо 18 млн. евро. Нови желаещи вече не се допускат, така че максимумът е четирима, а минимумът – нула.
Процедурата за наддаването е готова – представители на кандидатите ще бъдат настанени в отделни стаи в една сграда някъде в Лондон. За минимум на търга ще бъде закована най-високата цена от внесените вече предварителни оферти и ще се определи стъпка на наддаване. Следва попълване на суми от всеки кандидат, като всяка по-голяма от предишната ще бъде минимум на следващия кръг. И така – докато никой не предложи повече от предишния.
След като бъде излъчен победител, на него ще му се даде суперкратък срок и да плати. Тоест VTB ще бърза и тогава, както и сега. В същото време ще се оформи и договорът за покупката и ще се поиска разрешение от антитръстовия регулатор в ЕС.
Етап IV – Кой държи ключовете
Според близки до процедурата цялата разлика между сумата, която VTB търси за мостовия кредит, и постигнатата на търга цена за БТК ще бъде разпределена между сегашните акционери на телекома съответно на процента на собствеността им. Реално, твърдят източниците, Цветан Василев няма да получи нищо, защото парите ще бъдат преведени по свързана с него сметка, а всички такива вече са блокирани заради фалита на КТБ.
Що се отнася до държавата, претенциите й за 120 млн. евро (или повече) по линия на КТБ също ще трябва да влязат в “разчета” на купувача. Акциите на InterV са запорирани от прокуратурата в Люксембург по искане на българската такава. Според запознатите с процедурата обаче, доколкото залогът на същите тези акции пред VTB за мостовия кредит е първи поред, прокурорският би паднал, ако това се пледира по съдебен ред, защото продажбата на дружеството представлява осребряване на този залог. Реално обаче, освен ако купувачът не е стратегически инвеститор, който може да разчита и на някакъв вид дипломатическа подкрепа (а случаят не е такъв) той не може да си позволи да влезе в конфликт с изпълнителната власт, като просто не плати. Още по-малко пък, влизайки във владение на стратегическа за страната компания.
Пак за купувача важно е и да разбие участието си така, че да не изпадне в хипотеза, при която държателите на облигациите от 400 млн. евро, емитирани през ноември 2013 г. от БТК, да поискат незабавно изплащане на дълга заради смяна на контрола върху компанията. Срокът на облигациите иначе е ноември 2018 г., но дори и да се стигне до предварително плащане, има вариант заемът да се рефинансира.
Как ще се изпълнят всички тези стъпки от сложния танц за БТК обаче е по-скоро периферен въпрос. Основният такъв е доколко и дали е възможно поредната сделка за телекома да приключи толкова скорострелно и безпроблемно, както очевидно VTB иска. Все пак – когато говорим за компания с над 800 млн. лв. годишен приход, чиста печалба над 26 млн. лв. и стратегическа инфраструктура в активите й, в уравнението винаги има неизвестни.
