Царството на Олимпийските игри, което владее света на всеки четири години има своя господарка и тя е леката атлетика.
Може и да не е най-ексцентричната, нито най-богатата, но във всеки случай е най-обичаната, защото представя на публиката спорт в най-чистата му форма. Кралицата на всички спортове обаче отдавна страда от чумата на допинга и в последно време изглежда, че коварната болест е на път да вземе превес.
След недопускането на всички руски лекоатлети до Игрите в Рио през 2016 г. фокусът се измести от постиженията на спортистите на терена към постиженията на химиците в лабораториите.
И понеже темата е толкова стара, колкото и комерсиализацията на спорта, няма как да не обърнем глави назад.
По време на Студената война са поставени някои от най-трудните за подобряване рекорди в леката атлетика и недоверието относно истинността им е нормално. Спортът по това време е не просто състезание между атлети, но и конкуренция между политически опоненти.
Един от основните мотиви Европейската атлетическа асоциация (ЕАА) да предложи нулирането на рекордите отпреди 2005-а, е именно съмнението в резултатите на състезатели от бившия Източен блок, които остават неподобрени до днес.
Президентът на асоциацията Свен Арне Хансен обяви, че „няма смисъл от рекорди, в които никой не вярва”.
Отпадането на старите рекорди със сигурност ще е стимул за младите спортисти. Може и да направи атлетиката по-интересна.
Но как зачеркваш историята и въобще възможно ли е?
Редица спортисти, специалисти и обикновени зрители просто не биха приели новия върхов резултат, след като той не е подобрил предишния, особено когато говорим за отпадане на някои от най-големите постижения в атлетиката.
Да си признаем, отпадането на руснаците анблок от игрите в Рио не направи Олимпиадата по интересна. Спортът само загуби от това, което не означава, че трябва да си затаваряме очите за допинга. Обратно.
И все пак няма как да приемем за виновни всички атлети заради съмнения в резултатите на малцина, а какво остава всички те (нека не мислим само за Стефка Костадинова) да бъдат наказани със зачеркване от спортната история.
Може би наистина подобни мерки се обсъждат единствено с висшата цел Кралицата да стане по-атрактивна и честна?
Но мотото „да изчистим спорта от допинга” звучи твърде утопично и едва ли някой вярва, че то може да бъде реализирано в днешно време. Говорейки за съмненията на хората, трябва да отбележим, че те са насочени колкото към определени спортисти и федерации, толкова и към аршина, с който антидопинговите агенции третират едни спрямо други и променят правилата.
ЕАА измества фокуса на проблема с допинга към друго време, а сега той е по-сериозен от всякога.
Най-важни в случая са фактите, а те са следните: Първо – рекордьорите задължително биват тествани за употреба на забранени вещества и пробите им се пазят с години. Постиженията отпреди 2005-а очевидно са минали допинг-контрола. Дори и да има основателни съмнения, презумпцията за невинност е проява на основното човешко право на защита, а подобни идеи са в пълно противоречие с него.
Показателно е, че легенди на световната атлетика обявиха революционните идеи за „неуважителни” и „некоректни”, смятайки, че е работа на състезателите, а не на чиновниците да отнемат рекорди.
Да, Кралицата на спортовете е болна, но май лекът не е точно този.
