1 май 2017 година е. Венецуелският президент Николас Мадуро говори пред скромна тълпа активисти, съставена от отегчени държавни служители и известен брой пияни поддръжници. Те са свикани на “Авенида Боливар” в столицата Каракас за обръщението на президента по случай деня на труда.
Случващото се на място няма значение – по-важно е как то изглежда по телевизията, пише “Дейли Бийст”.
Мадуро е облечен в синьо спортно сако, под което се забелязва ръбът на червена тениска. Това е облекло, което напомня облеклото, носено от предишния президент Уго Чавес в епичния последен ден от кампанията му през 2012-а, когато той успя да изнесе последната си реч към народа, докато ракът разяжда организма му. Това негово изявление си остава един от ключовите моменти в чавистката митология: Уго Чавес е Вечният гигант в идеологията на управляващите, коментира Раул Стоук, адвокат и писател с венецуелски произход, който живее в Маями.
Мадуро действително се опитва да пресъздаде момента на великата реч на своя предшественик. Той има намерение да направи “историческо съобщение”, което да “разтърси из основи” страната. И все пак „историческото съобщение” не е изненада за никого, защото само ден преди това Хулио Борхес, председател на предвождания от опозицията парламент, вече е разгласил вестта, че Мадуро ще поиска незаконно ново Велико народно събрание, в което да участват само свързани с неговото чавистко управление групи.
Съобщавайки предварително този факт, Борхес тушира ефекта от обръщението на Мадуро. Затова, когато венецуелският президент изкрещява с треперещ глас, че се опира на “властта на народа”, за да свика ново Велико събрание, думите му са посрещнати без особен ентусиазъм.
Той се обявява за “нова конституция за мир и реален национален диалог”, но както обикновено, борави непохватно с думите. Той повтаря поне пет пъти в едно и също изречение думата “constituyente”, която на испански означава основополагащата власт на Великото народно събрание.
Президентът е нервен и това се вижда отдалеч. Той поема огромен риск.
От известно време предвожданите от опозицията протести са особено мощни в цялата страна, а бруталните репресии от националната полиция и националната гвардия вече е практически невъзможно да бъдат потулени, независимо че правителството има силен контрол над медиите в страната.
Дори традиционните венецуелски дипломатически съюзници демонстрират безпокойство. Американският Държавен департамент отново критикува управлението на Мадуро, докато Конгресът в САЩ обсъжда нови санкции срещу още повече венецуелски управници, свързани с корупция и трафик на наркотици.
Поне двама младежи – единият 17-годишен – загинаха след бомби със сълзотворен газ, изстреляни от упор срещу протестиращите от правителствените сили. Смъртните случаи в резултат на потушаването на протестите вече са над 30.
Насилствените действия на органите на реда са увековечени в стотици видеа, които са станали изключително популярни онлайн. На тях се вижда как полицията използва сълзотворен газ в жилищни сгради или нанася побой над малки групи протестиращи.
Най-ужасяващите кадри включват протестиращ, прегазен от военна машина.
Нощите в градовете из страната напомнят сцени от антиутопичен хорър филм. Проправителствени паравоенни групи обсаждат сгради в кварталите, които протестират срещу Мадуро. Те са тежковъоръжени и патрулират на мотоциклети, като лицата им са покрити с маски.
Едно от основните искания на опозицията е тези групи да бъдат разтурени и разоръжени.
Освен ликвидирането на паравоенните групи, опозиционните сили предявяват и други искания. Сред тях е възстановяването на правомощията на Народното събрание, освобождаването на политически затворници като Леополдо Лопес, който е държан в единична килия повече от 30 дни. Те искат също така правителството да докаже, че Лопес изобщо е жив, след като се появиха слухове за смъртта му. Опозицията настоява и за създаване на хуманитарен канал за венецуелците, лишени от достъп до храна и лекарства.
И най-вече: провеждане на парламентарни избори във възможно най-кратък срок.
Този въпрос обаче е свързан с избирането на нов президент.
За да се случи това, и за да има поне минимална правна обосновка, и Мадуро, и неговият вицепрезидент трябва да подадат оставки.
След това контролираният от чавистите Върховен съд трябва да се намеси и да ръководи процеса с интерпретация на конституцията, която може да означава незабавно предаване на властта на опозицията (председателят на парламента поема президентския пост и свиква незабавни предсрочни избори).
Няма нужда да се уточнява, че всичко това засега изглежда като доста трудна задача.
Другата алтернатива на парламентарните избори е свикването на Велико народно събрание. Като се има предвид, че последният път тази стъпка доведе до нови президентски избори, може би за някои членове на опозицията тази идея звучи изкусително и като стратегия чавистите да бъдат свалени от власт.
Правните експерти обаче са единодушни, че призивът на Мадуро за Велико народно събрание е измама, тъй като според конституцията, която Мадуро иска да промени, президентът може да внесе само инициативно предложение, което да бъде гласувано от венецуелския електорат.
След като то бъде одобрено, се стартира процесът по избиране на събранието.
Но в обръщението си на 1 май Мадуро ясно заяви, че само свързани с чавистите групи ще участват в процеса по сформиране на Велико народно събрание. Малко по-късно той се отрече от думите си, като каза, че това избиране ще се случи след свободни общи избори, в които могат да участват всички.
Хората не вярват вече на президента
Но предвид факта, че венецуелците чакат от повече от година централната избирателна комисия (CNE) да насрочи местните избори, които трябваше да се проведат през декември 2016 година, хората нямат особени поводи да вярват на президента.
Председателят на венецуелския ЦИК Тибисай Лучена вече получи искане от президента да задейства сформирането на народното събрание. Той участва в телевизионно предаване на живо, в което прочете президентския декрет. Мадуро назначи и президентска комисия, съставена от най-близките негови съюзници, която да работи по изпълнение на декрета.
По този начин правителството се стреми окончателно да изземе гласа на народа, анулирайки законодателната власт.
Някои близки до Мадуро политици твърдят, че президентът няма намерение да променя цялата конституция, а само някои от нейните разпоредби. Според тях е нужно да се направят бързи корекции, които още самият Чавес е искал да реализира, но не е успял приживе. Но ако случаят е такъв, процедурата не трябва да е за ново Велико народно събрание, както казва Мадуро, а просто за конституционна реформа.
Действително през 2007-а година Уго Чавес предлага такава реформа, но страната отхвърля предложението в референдум. Тогава това е една от първите изборни победи на опозицията.
Като реакция Чавес нарича референдума “победа на боклуците” и напълно го игнорира. Той реформира конституцията въпреки “гласа на народа”, така че да може да се кандидатира неограничен брой пъти за президентския пост…
И досега експертите спорят дали този ход е бил част от дългосрочния план на чавистите за създаване на управление от съветско-комунистически тип във Венецуела, или необмислена реакция на натиска, възникнал в резултат от протестите след отхвърлянето на референдума.
Едно е ясно: Мадуро се опитва да върви по стъпките на Чавес, доказвайки че във Венецуела конституцията е политически претекст, а не основен закон, върху който да се гради всичко останало.
Но този път това се случва насред най-тежката хуманитарна криза, пред която някога се е изправяла страната и по време на упадък на всички конституционни институции.
Това допълнително води до въпроса ще има ли някога край венецуелският кошмар или страната просто ще се плъзне в една от двете крайности: тотална диктатура или кръвопролитна гражданска война.
