Липса на берачи и недоволство от надниците – на пръв поглед проблемите пред тазгодишния розобер изглеждат досущ като миналогодишните. Но има една сериозна разлика – секторът се готви за слаб пазар, след като миналата година розовият екстракт удари космически цени от над 13 000 евро за килограм. Цени, невиждани в историята на суровината.
Ден година храни, но и разваля бизнес за година напред. В розоварните залежават излишъци от миналогодишното масло, а браншът продължава да се препъва в бюрократични пречки, които държавата обеща да поправи, но не изпълни обещанието си.
Рекорди и излишъци
Заради студената и дъждовна пролет м.г. в България бе произведено по-малко розово масло, а розовият цвят тежеше, защото често бе прогизнал от вода. Заради по-малкото произведено масло, с около 30 на сто, цените на суровината изхвърчаха и варираха от 10 500 до 12 000 евро за килограм, по данни на производители от долината на Казанлък. Сега се очаква добра реколта, около 1,5 тона масло, но вместо да радва, тази констатация поражда повече тревоги.
“Наблюдава се едно сериозно количество розово масло, което е останало от миналата година. Става въпрос за между 250 и 350 килограма масло”, казва Веселин Ганчев от Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика. Т.е. не е продадено масло за 3,5 млн. евро, ако се вземе най-ниската цена, за която през м.г. се предлагаше суровината. За сравнение, килограм розово масло през 2015 г. вървеше за 8000 евро, а година по-рано за 6000 – 6500 евро килограм. Очакванията са тази година цената отново да се върне на 8000 евро за килограм и дори да падне под нея.
Нови и стари проблеми
Високите цени от 2016 година създават проблеми тази пролет. Причината е, че работниците си търсят миналогодишните надници за бране от 1,20 – 1,50 лв. за килограм, а собствениците на розовите насаждения предлагат 80 стотинки. Очаквано това е причина все по-трудно да се намират берачи и да се разчита основно на хора от малцинствата.
Проблем, който продължава да създава напрежение, е казусът с ежедневните трудови договори за наемане на сезонни работници, посочва още Веселин Ганчев. Кодексът на труда изисква собствениците на градини да сключват всеки ден трудови договори с работниците. Попълването им отнема часове и съответно не всички могат да започнат работа веднага. След протести през миналата година, породени от задължението на земеделските производители всеки ден да изписват стотици документи, защото се налага да наемат между 100 и 200 човека дневно, държавата предприе половинчати мерки. Създадена бе електронна платформа http://innovation.gli.government.bg с цел да улесни процеса и да пести време. В нея са заложени функции за директно генериране на данни за наето лице, когато то вече е работило при даден работодател. Има калкулатор, който, след въвеждане на желания брой договори за резервиране, изчислява каква сума за осигуровки – социални и здравни, трябва да внесе авансово земеделският производител. Изчислява се размерът на данъка и на вноските за здравно осигуряване, които трябва да бъдат удържани. Земеделските производители обаче не са доволни, защото отново трябва да регистрират стотици лица, а и не всеки път имат достъп до компютър.
99,99% е за износ
Истинското розово масло като скъпа суровина няма място на българския пазар. Затова и 99,99% от течността се изнасят, показват данните на Българската национална асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика. Най-много българско розово масло се изкупува от водещи европейски компании от Германия и Швейцария, по-малко и от Франция. Публична тайна е, че български розоварни изнасят суровина за емблеми в козметиката като “Нина Ричи”, “Коко Шанел”, “Кристиан Диор” и др. С всяка година се увеличават заявките за българско розово масло от САЩ и Австралия. Това са новите пазари за суровината, които се развиват през последните 5-6 години. Традиционно търсене има от Далечния изток и Арабския регион. Именно заради оставащото едва 0,01% истинско розово масло у нас фирмите в асоциацията по етерични масла посочват, че над 90% от продуктите, на чиито опаковки на българския пазар греят претенциозни надписи, че са произведени или съдържат българско розово масло, всъщност са чиста химия и менте.
Бум на ментета на българско розово масло се наблюдава и на пазарите в Китай и Япония. Там подобни продукти подбиват цената на истинския български продукт често наполовина. Преработвателите и потребителите обаче все по-често ги разпознават главно заради информационните кампании, провеждани от производителите на розово масло. От азиатския пазар идва и добра новина. В последните 2 години производителите на хранителни добавки все по-често влагат в тях българско розово масло. Това е причината производителите на етерични масла да се надяват на увеличено търсене.
Патент
Не само за да бори ментетата на розово масло, но и за да гарантира качество на българския продукт, сдружение “Българско розово масло” патентова в края на 2014 г. продукта на пазара на ЕС като защитено географско обозначение. В характеристиките на продукта се уточнява, че отличното му качество се гарантира чрез задължително изискване розите да бъдат преработени не по-късно от 10 – 15 часа след като са били откъснати. Фиксирана е и конкретна норма – около 3500 килограма розов цвят са необходими за получаването на един килограм масло. Разписано е още, че беритбата се извършва в период от 20 – 30 дни и изисква особени условия – да бъде преди зазоряване, да обхваща цветове с поне едно отворено венчелистче, да не бъдат повреждани стеблата и клоните на растението. Сред отличителните характеристики на българското розово масло са богатият му и траен мирис и бледият жълтозелен цвят.
Неслучайно патентът е за географско обозначение. В решението на ЕК се уточнява, че българското розово масло се използва в производства по света, след като бъде добито в Розовата долина на България. Регламентът директно казва, че производителите ще трябва да докажат, че качествата на продукта на поне един етап от производството му зависят от специфичните условия в този регион.
