Ако служителите в Шведската централна банка мислят, че сега имат проблем с инфлацията, трябва да се смятат за щастливци за това, че не са били родени, когато е открита банката.
В началото си още през 1668 г. най-старата централна банка в света трябвало да се пребори с потребителски цени, които падали с 15 процента. Макар ситуацията сега да е по-малко бедствена, през последните 5 години Швеция флиртуваше напред-назад с дефлацията. Нейният гуверньор Стефан Ингвес и колегите му отпуснаха безпрецедентни стимули, за да върнат растежа на цените до 2-процентната цел, намаляване на лихвите до отрицателни и купуване на държавни облигации, предаде Bloomberg. Политиците в банката в Стокхолм са подложени на обстрел от всички страни, като някои икономисти и политици твърдят, че провалът им да постигнат заветната цел следва да бъде отстранен чрез понижаване на самата цел.
Ако се върнем в историята обаче, те биха намерили подкрепа в борбата си за съживяване на ръста на цените. Експерти в банката са събрали данни за инфлацията за 723 години, базирани на променящата се кошница от продукти, която най-често включвала жито, бира, сол, масло, восък, волове и желязо. В голямата си част пазарните цени били подбрани от архивите в региона на Стокхолм, който е смятан за най-комерсиализираната част на Швеция от 14 век.
Резултатите показват, че макар Швеция да не е била имунизирана към дивите колебания в инфлацията из цяла Европа през вековете, инфлацията била средно малко над целта или 2,6 процента. Някои от тези големи колебания са свързани с война, граждански вълнения, епидемии или дори промяна на валутата. На този фронт нещата определено са станали малко по-спокойни, а индексът за потребителските цени се отчита в едноцифрено число от 1991 г. Днес парламентът е създал комисия, която да преразгледа целевата инфлация на банката. Някои призовават целта да бъде намалена, а други искат да бъде удвоена до 4 на сто. Швеция не е единствената, изпаднала в подобен казус. След като банките от САЩ до Япония не успяха да достигнат целите си, общността на централното банкиране предлага общо преосмисляне. Що се отнася до Швеция, според главния икономист в SEB AB Робърт Бергквист обсъждането на 4% инфлация не е на дневен ред. „Ако паричната политика се движи нанякъде, мисля, че ще отиде в посока на пошиване на инфлационната цел”, смята той.
