Много хора са се сблъсквали лично или през разказите на свои близки с необходимостта да доплащат хиляди левове за различни медицински изделия,…
когато им се налага за операция в болница – медицински пирони, изкуствени стави, сърдечни клапи и др. Пазарът на подобни изделия у нас е за над 400 млн. лева годишно, значителна част от които се плащат директно от пациентите. Здравната каса, както и министерствата на здравеопазването и социалната политика също плащат за някои изделия, но сумата, която те покриват много често е доста по-ниска от пазарната стойност на изделията. Например за протеза за тазобедрена става НЗОК плаща 1080 лева, докато цената й в зависимост от конкретния пациент, деформациите му и фирмата производител варира между 3000 и 5000 лева и разликата се доплаща от болния и близките му.
Такъв е конкретният случай с 63 годишната бургазлийка Веселина Неделчева. Жената страда от тежка форма на коксартроза, която води до скъсяване на десния крак с 6 сантиметра. Единственото решение е спешна операция. Лекарите са категорични-трябва да се смени тазобедрената става. А парите, който трябва да доплати в клиника в Плевен са непосилните за нея 4 хиляди лева.
Пенсионерката обаче няма спестявания. Едва преживява с месечното подаяние от държавата , наречено пенсията, от 160 лева. Няма деца, нито други близки роднини, който да й помогнат. Единствената, която е с нея и се грижи ежеминутно е болната й от рак сестра. Затова бедната жена се върти в омагьосан кръг и единствената й надежда за сравнително нормален живот е да проси милостиня от хората.
Затова възрастната бургазлийка, като стотици други нашенци търси спасение от безизходицата като събира пари чрез медиите за крайно належащата й операция. Според д-р Стоян Минчев, ортопед в МЦ „Света София” случаят на Веселина Неделчева е идентичен с още хиляди други българи. Дегенеративните ставни заболявания са проблем на 50 процента от възрастното население.
И заради многото пациенти със ставни заболявания, проблемът не е само здравен е тежко социален и се превръща в бич не само за редица пенсионери, но и за самата здравната система. В момента за подобно лечение, а именно смяна на тазобедрена става , НЗОК, тоест държавата, заплаща частично – за тазобедрена става до 1080 лева. Но тази сума покрива единствено операция на тазобедрената става с български имплант. А в повечето случаи, при тежките състояния е необходимо да се поставят по-качествени и скъпи импланти и пациентите са принудени да доплащат за лечението си.
Ортопедът, който всекидневно се изправя пред подобни проблеми е на мнение, че цялостно трябва да се промени философията и начините за отпусканите средства от здравната каса. В редица европейски страни подобен вид операции се поемат на сто процента от здравните осигурителни каси или застрахователни. Пациентите не плащат нищо, те са плащали когато са били здрави. И затова там е много разпространено протезирането. А качеството на живот на възрастните хора е на ниво, те могат да се движат нормално, далеч повече , отколкото нашите пенсионери.
И докато в развитите европейски страни поставянето на изкуствена става е нещо рутинно, у нас на бедният пенсионер не му остава нищо друго, освен да намери пари или да агонизира, прикован към леглото.
А дали има изобщо шанс за живот за такива като 63-годишната бургазлийка Веселина Неделчева, за която сумата от 4 хиляди лева е пенсията й за две години? Отговорите търсим от членът на Парламентарната здравна комисия Семир Абумелих . Той е един от хората, които коват законите и се разпореждат с човешкото здраве. Пред „Черноморски фар” Абумелих заяви, че нещата коренно ще се променят, от началото на следващата година. Тогава се очакват да влязат в сила драстични промени в здравната реформа. В конкретният случай- в основния и допълнителния здравен пакет, на 100 процента държавата ще поема лечението на такива хора като социално слабата Веселина. Ще бъде обособена категория , в която до една определена цена, ако си беден, държавата ще поеме изцяло лечението. Но има стави, които са доста скъпи, стави , правени в Швейцария по 16 хиляди лева. За тях държавата няма как да плаща.
Тук обаче изниква и проблемът с ромите, защото те се водят социално слаби и се пишат за такива. Но законодателят е помислил и за това. Защото нямаме никакво намерение да плащаме на хора, които с нищо не са допринеси и не допринасят за държавата, които не работят, въпреки, че в Бюрата по труда има десетки работни места за тях. Трябва да има справедливост в обществото. Този, който е работил цял живот и е дал своя принос за България и е построил нещо, трябва държавата да има сериозен ангажимент към него. И това ще бъде заложено от следващата година в здравните пакети. Тези, обаче който са социално слаби, но не искат да започнат да работят, ще бъдат отрязани от тази здравна услуга, категоричен е Семир Абумелих.
Той заяви още, че има една доза търпимост към такива хора-безработни, който отказват всякаква работа от Бюрата по труда, но искат да ползват всички социални и здравни привилегии на държавата. Е, няма да стане.
Но докато реформата влезе в сила, народният представител се ангажира да помогне на възрастната бургазлийка, като и осигури преглед и изследвания при още един ортопед. Защото, според него, много често се получава, второто мнение да доведе до много по-малък разход за лечението. Има и едни комисионни, които лекарите прибират за ставите, което също може да повлияе на решението на даден лекар. Българското здравеопазване е търговия на 100 процента. Аз ще се ангажирам в конкретния случай с Веселина, ще пратя линейка да я вземе да я види лекар. Но съгласете се, няма нужда да се правя на велик депутат, които праща линейки, просто системата трябва да се промени, за да няма нужда човек от депутати и да се пресече порочната практика лекарите да търгуват с човешкото здраве, твърди още Абумелих.
Пазарът на медицински изделия е особено жесток, защото пациентът е склонен да плати всяка цена, която му бъде посочена, ако от това зависят здравето и животът му, стига да разполага с парите или да успее някак да ги събере. На този пазар пациентът не е “негово величество клиента“, а е заложник на системата.
Ясно е, че перфектен баланс едва ли може да се постигне, но усилията на държавата трябва да са повече насочени към интереса и комфорта на пациента. Защото и данъците, и здравните вноски, и парите, които след това плаща, поддържат този пазар и той има правото да се чувства повече като обгрижван клиент, отколкото като заложник на порочната система. А ролята на държавата и общественият здравен фонд е да му осигурят това.
