Какво е общото между Димитровград и луксозните чанти на някои от най-големите модни брандове? Не, тук не става дума за това, че на легендарния местен пазар се продават евтини имитации на френската марка. Връзката е машина на димитровградската фирма PL project Ltd., която скоро може да боядисва ръбовете на всичките им кожени детайли.
Досега PL project Ltd. е произвел 55 прототипа от своя иновативен индустриален робот, като няколко се тестват от Prada и Gucci. Останалите са в други потенциални други от модната индустрия. През март бях на среща с управителя на PL project Ltd. инж. Пламен Цонев, когато дойде и първата официална заявка от друга голяма световна марка за 40 машини месечно. Инженер Цонев очаква, че още до края на тази година ще произвежда от 200 до 500 бояджийски робота всеки месец, което при цена на един от тях от 3500 евро прави очакван оборот от над 1.2 млн. евро на месец.
Тази история обаче не е плод на късмет или връзкарство. При конкуренцията на световната сцена място за такива неща просто няма.
PL project Ltd. е създадена през 2018 г., но не идва от нищото. В основата й стои развойното звено на фабриката за производство на чанти “Пролет” – Димитровград, обяснява Пламен Цонев. Неговата съпруга, синът му и той са собственици на най-голямата “чантаджийска” фирма у нас, в която работят 350 работници.
В производството на дамски кожени чанти ръчният труд е много и затова големите марки от Франция, Италия и Великобритания първо се изнасят в Източна Европа, а след това – в Китай и Индия, следвайки логиката на парите и по-евтината работна ръка. Точно с тази логика инж. Пламен Цонев решава да “надцака” евтините човешки ръце на Азия с още по-евтината работа на роботи. Като специалист по електроника и роботика преди повече от 10 години той разработва робот, който извършва лепенето на кожените детайли на чантите. При 20 000 – 22 000 чанти месечно производство можете да се досетите, че пада доста лепене, казва той и продължава: “За да направиш чанта, трябва да сложиш фин слой лепило по контура на детайлите и тогава да ги залепиш. Представяте ли си колко жени вършеха тази работа. Ние създадохме пръскащ робот, който “оглежда” и снима детайлите, пита базата данни къде трябва да се сложи лепило, получава отговор, напръсква лепилото, а жените само слепват.” Този пръскащ робот е направен през 2009 г. и цената му тогава е 65 000 евро. “Робот със същите функции, който сега използват модните концерни, е около 4 пъти по-скъп”, коментира инж. Цонев.
След първия робот екипът от инженери разработва и други, а развойното звено на фабрика “Пролет” се обособява като самостоятелна фирма PL project Ltd. с двама управляващи – инж. Пламен Цонев и инж. Любомир Борисов. Те са тези, които правят от идеите си роботи. Но заедно с тях са и още 20 умни глави, които наистина осмислят принципа на компанията: да автоматизираме тежкия труд на човека. Сега в компанията работят общо 30 души.
Капитал Градове е поредица, изследваща постиженията и проблемите на бизнеса в регионите на България.Акценти от изданието: > Ще има ли работа след въглищата в Стара Загора> Големите компании в региона на Хасково – хазарт, машини и бира> Опаковки от Стара Загора за цяла Европа > Свиленград: между хазарта, туризма и пандемията> Музикалният хит от Димитровград – “Пайнер” Разгледайте пълното съдържание по-долу.
PL project Ltd. има общо 11 заявки за патенти, от които 4 са т.нар. световни патенти, регистрирани в Швейцария. Първият от световните патенти, регистрирани в Швейцария, е “Предаване на въртене от 0 до 90 градуса чрез магнитен съединител”. Още три други патента изчакват реда си и вероятно ще дойде времето, когато в приходната част на PL project Ltd. ще има перо “доходи от продажба на патенти”.
Един пример за иновация е свързан със смяната на боите в машините за боядисване. Големият технически проблем, уверяват инженерите от компанията, е, че сериите от чанти са станали много къси. “Няма го “доброто старо време”, когато във фабрика “Пролет” поръчваха серия от 5000 чанти. Сега се радваме на серии от 200 чанти”, казва инж. Любомир Борисов. “Да, серията пак може да е голяма, но цветовете са различни. За да смениш цвета на боята на една стандартна бояджийска машина, трябва да я разглобиш цялата, да измиеш работната част, да заредиш с друга боя и отново да работиш. Всяка смяна на цвят е поне половин час. Ако трябва да сменим 3 цвята на ден, това е загуба на час и половина работно време. Тогава разработихме и патентовахме наша машина и патентовахме нова технология, с която смяната на боята става за секунди, защото е в отделни контейнери”, обяснява още той.
Дебелината на слоя боя също е от голяма важност и за целта през 2013 г. е разработен робот, който решава и този проблем. “Детайлите се слагат в един магазин, роботът ги взема, поставя го на светлинна маса, камери заснемат, дигиталният образ влиза в компютъра, масата отива под робота, той боядисва детайла, изсушава го в една фурна и това е”, разказва инж. Любомир Борисов.
Сега PL project Ltd. работи върху решение и за пречистването на отпадните води, които остават след измиването на бояджийските съдове в техния робот. Прототипът на пречистващата машина вече е готов – тя е толкова ефективна, че очистената от измитите бои вода се връща обратно и в нов цикъл отново мие бояджийските съдове. А боята в нея е отделена като сух отпадък.
Инженери, повече инженери
“Като инженер аз съм много мързелив и ме вбесява всяка манипулация, която се извършва на ръка, вместо да се автоматизира”, казва на шега, но и сериозно инж. Пламен Цонев. И много активно търси за PL project Ltd. още други “мързеливци” като себе си, за да разшири дейността на компанията. Половината от двадесет и тримата му инженери са от Димитровград, а другите – от близките градове, но има и такива от Габрово и София. Част от тях пътуват всеки ден, а други са 5 дни в Димитровград и 2 дни – по родните си места. Но не се отказват. Заради интересната работа и заради заплатите, разбира се. “Една шивачка в “Пролет” взема 1200 лева, а инженерите много повече”, казва собственикът на PL project Ltd. И продължава да “примамва” нови кадри – със стипендии, с обучение и най-вече с възможност за кариера.
