60-70 години след като българинът започна масово да напуска селото и да отива да живее в града, започва една обратна тенденция, пише “24 часа”.
До началото на 50-те години на миналия век шестмилионното тогава население на страната е разделено почти наполовина – 3,5 млн. души живеят в градовете, а останалите – на село. Отнемането на земята и мизерните надници на кооперираните селяни обаче накараха хората да търсят препитание в града. Този процес още повече се засили по време на масовата индустриализация от началото на 60-те години нататък и на практика доскоро не беше спирал. За да стигнем до положение
почти 75% от българското
население в момента
да живее в градовете
срещу едва 25% извън тях. При това 40% от населението живее не в кой да е град, а само в шестте най-големи.
Но по причини, които нямат нищо общо с връщането на земята в реални граници, вече има обратна тенденция.
Търсенето на къщи за живеене извън големия град така се увеличи, че само за последната година средните цени на такива жилища нараснаха с 20%.
За да бъдем обективни, тази тенденция не започна с пандемията, а съществува от около десетина години. Съвпада с оживлението на имотния пазар след големия срив, до който го докара световната финансова криза, и върви паралелно с презастрояването на големите градове.
По данни на статистиката от 2010 г. насам броят на българите, които се заселват на село, се движи между 15 и 35 хиляди на година. Тези хора правят така наречения механичен прираст в селата, там естествен прираст отдавна няма. През 2020 г. броят им вече е 108 085, т.е. се е увеличил с над 3 пъти, или с други думи, насред пандемията настана голямо завръщане на село.
Коронавирусът така засили мащабите на тази тенденция, че къщите на село, особено такива, които са годни за живеене, вече не достигат.
Проблемът е, че
няма кой знае
какво предлагане,
защото наследствените къщи по селата, в които никой не е живял през последните години, в повечето случаи представляват развалини. А хората, които днес избират да живеят близо до природата, са повечето от средната класа и нагоре от нея. Те няма как да отидат да живеят някъде, където няма добър интернет, канализация, водоснабдяване, добри пътища или мястото е твърде отдалечено от цивилизацията. Затова поскъпването важи преди всичко за селата, разположени в близката или средно близката периферия на големия град.
В България все по-често се образуват огромни агломерации около големите градове и част от тези агломерации представляват села. Достатъчно е на дадено място да има голям работодател или още по-добре – индустриален парк с много работодатели, и това е в състояние
да промени до
неузнаваемост
близките населени места
Такова нещо в момента се случва например в района на Божурище. Близките села Хераково, Пролеша, Ножарево и Волуяк вече са неузнаваеми и нямат нищо общо с това, което бяха само допреди десетина години. Те са повече или по-малко благоустроени, в тях има хотелски комплекси с басейни, къщите изглеждат видимо добре, имат детски градини и училища.
Когато магистрала “Европа” стигне скоро до връзката със северната скоростна тангента, този процес със сигурност ще се разшири и ще обхване още села в западна посока.
Същото се получава и в района на Герман, Горни и Долни Лозен, Панчарево и Кокаляне. С разширението на южната дъга на софийското околовръстно между “Младост” и началото на магистрала “Тракия” в този ареал започна строителен бум и се изпълва с все повече затворени комплекси и отделни жилищни кооперации. Много брокери говорят вече за “Лозенска яка”, по подобие на Витошката яка, образувала се от вече практически слелите се напълно “Бояна”, “Драгалевци” и “Симеоново;.
Агломерация в близост до столицата се образува и оттатък Владая и Мърчаево. Близките пернишки села Рударци, Горно и Долно Драгичево и Кладница чак до най-източният пернишки квартал – “Изток”, също се изпълват с нови къщи, строят се кооперации и затворени комплекси. Големите търговски вериги
още преди няколко години
надушиха случващото се
и в момента на изхода от града има по един хипермаркет на всяка една от големите вериги. Цените на жилищата там също растат, макар да са по-ниски от тези на най-крайните квартали на столицата. А местните строителни предприемачи установяват, че още преди първата копка успяват да разпродадат почти напълно апартаментите.
Пазарът на селските къщи по принцип бе замрял от дълго време.
.
При него имаше няколко вълни, като първата беше още в началото на хилядолетието, когато британците откриха радостта от това да живеят в пасторална обстановка срещу почти без пари по техните стандарти. После дойде напливът на руснаци, които започнаха да купуват предимно ваканционни имоти по морето. Но тези две вълни утихнаха и напоследък преобладаващата част от купувачите на селски къщи и ваканционни имоти са българи.
Цените на селските къщи обаче
варират в много
широки граници
най-вече в зависимост от състоянието на имота и от района. Може да е от няколко хиляди евро до над 100 хиляди. Най-много се продават къщи, които са ремонтирани или нови и са готови за обитаване.
Миналата година Асоциацията на българските села направи изследване, от което излезе, че сделките за покупка на селски къщи са двойно повече от средното за минали години.
Типичната българска селска къща, която е обект на имотни сделки, е в село, което е отдалечено най-много на 25-30 км от най-близката община. Обикновено тя е с жилищна постройка на един или два етажа до 120 квадрата и с двор между 0,7 и 1 декар. Много често се получава така, че средствата за пригаждане на постройката към съвременните изисквания са повече от покупната цена.
При сделки с такива имоти обаче трябва да се внимава много, защото в масовия случай продавачите не разполагат с нотариални актове, особено ако имотът е наследствен и дълги години никой не е полагал грижи за него.
Освен това трябва да се обърне внимание дали актът е за собственост и на къщата, и на парцела, защото може и да не е и единият документ да е отдавна загубен.
Хората, които искат да отидат да живеят на село, а нямат достатъчно средства, също не бива да се притесняват. Защото из страната масово се предлагат селски имоти само срещу поддръжката им, без да се плаща наем, и това е решение, което задоволява хората, желаещи да се откъснат от шума в големия град само за известно време.
Във фейсбук има дори група “Имот под наем без наем”, която вече има 48 500 членове, събрани с мисълта да направят нещо за наследствените си къщи на село.
Много от обявите са от хора, които имат такива къщи и
са съгласни да пуснат
да живее някой в нея
дори безплатно,
с цел да опази имота от крадци, а двора – от подивяване.
Други членове на тази група, ако се съди по обявите, са хора, които търсят селски имот, но нямат много средства и предлагат да го потегнат срещу ползването му временно или постоянно. Трети пък искат да изпратят възрастните си родители да живеят на чист въздух в планинско село, а нямат такъв имот.
