THOMAS DE LA RUE отвори врати преди повече от 200 г., печатайки вестници, после пощенски картички и марки. През 1860 г. договор да печата банкноти за Мавриций започна трансформацията й. Днес De La Rue е най-голямата комерсиална печатница за банкноти и паспорти, участваща в производството на валути за 140 държави и на паспорти за над 40.
Шефът на британската компания Мартин Съдърленд е относително безгрижен по отношение на силно рекламираната смърт на кеша. Въпреки напредъка в технологията на плащанията и завоя към карти в Европа общото търсене на кеш се оказа забележително устойчиво. De La Rue очаква световното търсене на банкноти да нараства с 3-4% годишно в обозримо бъдеще.
Все пак има проблеми. Дори в най-добрите времена производството на банкноти, което е над 70% от прихода на компанията, е волатилно. Договорите са несигурни. Държавните печатници често искат по спешност от търговските печатници да поемат скок в търсенето, който не може да се предвиди. Освен това държавните власти искат все по-добра стойност. Компаниите участват в безмилостни търгове, вместо да разчитат на установени взаимоотношения. Някои плащат отделно за индивидуални компоненти, като дизайн, хартия или предпазни знаци, вместо да купят целия пакет от един доставчик. Резултатът е спадащи цени и излишен капацитет в сектора. De La Rue трябваше да предупреждава инвеститорите за намаляване на печалбите си в годините до 2015-а, след която печалбите надхвърлиха очакванията.
Отговорът на компанията бе да се опита да увеличи офертите си за водени от технологиите продукти на сигурността. Самият кеш става по-защитен: полимерните банкноти използват сложни холографски изображения като защита срещу фалшификации. Имат по-голяма трайност, но струва и по-скъпо. През 2012 г. De La Rue стана втората компания (другата е британската Innovia), произвеждаща и принтираща пластмасови банкноти за различни институции, включително напоследък за Bank of England. Търсенето на материала се очаква да скочи с 10% годишно в близко бъдеще.
Освен това De La Rue очаква търсенето на паспорти и други идентификации за сигурност да нарасне. Голяма част от световното население не е регистрирано – според УНИЦЕФ това важи за ¼ от децата под 5 г. Най-общо казано, пазарът за физически знаци би могъл да се консолидира след време, смята Джон Нелсън от фирмата за пазарни проучвания Smithers Pira. Шофьорски книжки, осигурителни документи и паспорти могат да бъдат слети в една карта. Този пазар би могъл дори съвсем да изчезне: след 2019 г. например австралийското правителство иска да ускори граничните проверки, като замени проверките на паспорти с биометрично сканиране.
Последният коз в стратегията на Съдърленд е да приложи опита срещу фалшифициране при идентифицирането на продуктите. ОИСР изчислява, че пазарът на ментета е бил за $461 млрд. през 2013 г., като най-големите мишени са били луксозните стоки, електрониката и цигарите. Сега De La Rue продава стикери, които помагат на правителствата да проверят дали съответния акциз, да речем върху цигарите, е била платен. Етикетите й се използват и от Microsoft, за да проследи и провери софтуерни продукти. Това означава, че би трябвало да има място за растеж. Съдърленд смята, че следващата добра ниша ще са луксозните брандове; някои от тях вече започнаха да подсилват защитата на автентичността на продуктите си. Ако това стане, парите няма да бъдат единствената дойна крава на фирмата.
© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com
