Наскоро организирах пътуване на група приятели в чужбина и трябваше да предплатя нощувките в хостела, който бяхме избрали. Сумата за 21 души бе 147 евро, съответно трябваше да изпратя 288 лева. Банката, през която наредих трансфера, ми взе 60 лева за трансакцията. Освен това, правейки я в петък, ми бе обяснено, че парите ще пристигнат по сметката на мястото за настаняване в сряда или четвъртък идната седмица. Можел съм и да съкратя този период, като наредя експресен превод, тогава обаче трябвало да дам не 60, а 80 лева за трансфера.
Пристигайки в хостела, собственикът ми каза, че неговата банка е удържала други 17 евро под формата на такси, и аз трябваше да доплатя липсващата сума. Крайният резултат беше, че за 21 нощувки на стойност 288 лева ние платихме допълнителни 93,30 лева, или услугата ни се оскъпи с една трета. Загубата не беше голяма, защото се разхвърли на всички от групата, но беше повече от нормално да се запитам дали няма и по-евтини начини за осъществяване на международен трансфер на пари. Отговорът е “твърдо да”, а спестяването, което може да реализирате, е повече от впечатляващо.
Банките са двигател на иновациите, когато става дума за финансови инструменти. Ако обаче говорим за потребителски услуги, днес водещата роля е на технологичните компании. Именно те правят живота на потребителите по-лесен, а банките предпочитат да изчакват и впоследствие да поглъщат тези компании, когато техните решения станат достатъчно популярни.
Къде е по-евтино
Затова не трябва да се изненадваме, че именно фирми от технологичния бранш предлагат най-изгодните начини за международни преводи. А изгодата е повече от очевидна. Ако за същата резервация на стаи в чуждия хостел бях използвал услугите на Pay Pal, трансакцията щеше да ми струва 10,5 лева. Със спестените 83 лева можеше да се купят 20 бири, което онагледява ползите от възможностите за спестяване на разходи, които крият компаниите за електронни пари.
Специфичното е, че Pay Pal се използва за плащания по доставки в магазини или на услуги. Това означава, че ако искате да купите нещо или да го продадете, услугата е много подходяща със своята бързина и ниската цена. Тя обаче не позволява да преведете пари по сметката на близък човек в чужбина.
За трансфери между физически лица в две различни държави е подходяща услугата на Paysera. При нея е необходимо изпращачът на средствата да има регистрация в системата на технологичния оператор. Веднъж захранил сметката си, той може да нарежда трансфери, които да пристигат по банковата сметка на получателя в срок от три дни срещу цена от 3,25 евро. Ако получателят също ползва услугите на оператора, тогава средствата ще пристигат в рамките на минути, а цената на плащането ще бъде 0,29 евро. При плащания в рамките на България таксата е един лев, което прави услугата съпоставима с цената на стандартното електронно банкиране.
Transferwise е друг метод за бързи и евтини разплащания. Философията на услугата предвижда наредителят да преведе средствата, които иска да стигнат до човека в чужбина, в местна сметка на компанията посредник. След това от нейната банкова сметка в страната на получателя същата сума ще пристигне по личната сметка на получателя по най-изгодния обменен валутен курс. Цената за услугата е 0,7% от стойността на преведените средства. Срокът за изпълнение на международен трансфер е до четири работни дни.
Как става
За разлика от банките технологичните решения за парични трансфери подлежат на много по-либерални регулации. Парите, които предават на получателя, не са за сметка на вложители, което позволява на посредниците да поддържат много по-ниско ниво на капитал и администрация. На практика техните разходи са за създаването на връзка с банковите платежни системи на държавите, където предлагат услугите си. Те ползват собствена инфраструктура, за да прехвърлят информацията за трансфера, а крайното получаване на парите се случва в банкова сметка.
Възможността да ползват изградената от банките инфраструктура, без да подлежат на техните регулации и без да се задължават да поддържат капитал и администрация, кара банките да недоволстват, че са поставени в неизгодна позиция спрямо операторите на парични трансфери. И въпреки недоволството си самите финансови институции инвестират в придобиването на подобни компании. Причината е проста. Ако един клиент иска да преведе пари и реши да не ползва услугите на банката, защо поне не ползва услугата на компания от същото семейство. Няколко от водещите банки в България вече имат установени партньорства с компании за електронни пари именно с идеята да вземат дял от бизнеса, който ги изпреварва.
Сигурно ли е
До момента не е известно утвърден оператор на парични преводи да е “губил” парите на клиентите си. Още повече че трансферът представлява само един електронен импулс, който пътува със скоростта на светлината, а в останалото време митарства из официалните платежни системи на държавите, между които се превеждат парите.
Спомнете си времето, когато за международни и дори за междуградски телефонни разговори си купувахме карти, които да пренасят гласа ни по интернет до човека, с когото си говорим, и по този начин се „изяждаше“ по-малка част от кредитите в предплатените фонокарти.
Ценовата еволюция при телефоните достигна своя връх със скайп и вайбър, както и плеядата приложения, които ни позволяват да комуникираме безплатно с хора на другия край на света, стига да имаме интернет.
Точно същият модел се повтаря днес и при трансферите на финансови средства. Глобализацията на икономиката, свободата на придвижване и търговия ни позволяват да извличаме все повече ползи от общуването със света. И макар всички да оценяваме банковия депозит като най-сигурна и доходна защита за парите ни, то за услугата по трансфериране на средства банките вече са далеч зад технологичните компании.