Увеличение на минималната пенсия до 200 лв. още през тази година предвижда управленската програма на ГЕРБ и Обединените патриоти. Коалиционните партньори предвиждат още икономически растеж и ръст на доходите през следващите 4 години управленски мандат.
Големият въпрос е и има ли откъде да дойдат парите за тези увеличения и ще понесе ли бюджетът всички тези разходи.
„Разходите, които ще направи бюджетът през тази година са пренебрежимо малки – около 100 млн. лв., с които бъдещото правителство вече разполага“, посочва икономистът проф. Христина Вучева.
„Проблемът е друг – за следващата година те обещават, макар и не така гръмко, че ще бъдат преизчислени всички пенсии, отпуснати след 2010 г. Това вече е значителен разход и това е необходимото действие, свързано с пенсиите, което не знам защо не се коментира, но то е значимото, и то струва около 1.5 млрд. лв. за всяка година“, каза проф. Вучева.
„Самата осигурителна система в момента не само, че не издържа скокове, тя и себе си не издържа в състоянието без каквато и да е корекция на пенсиите. Поне половината от разходите на Националния осигурителен институт се финансират от бюджета, поне 1/3 от бюджета отива за социална програма и за допълване на пенсионните и здравни фондове, които не достигат. Това е немислимо състояние“, заяви Хърсев.
„Пенсионната система няма начин да се поддържа дълго за сметка на бюджета, ще трябва да се вдигне пенсионната възраст и да работим по-дълго. Това вече се случва в някои страни и то по-заможни от нас“, посочи икономистът. „Големият проблем е, че нацията застарява, което е общ проблем за Европа“, отбеляза Хърсев.
Икономистите коментираха и заложения растеж на БВП, който е сред главните цели на новото управление.
„120 млрд. лв. брутен вътрешен продукт са хубава, но неизпълнима цел. Това означава ръст от над 5 млрд. годишно или около 8% номинален ръст на БВП, който досега не е постиган. Каквото и да правим, едва ли ще достигнем повече от 115 млрд. лв. и то в края на мандата на бъдещото правителство“, отбеляза Вучева.
„По-важно е да се постигне по-висока заетост и да се намери структура на икономиката, която да осигурява растеж на средната работна заплата. Този растеж не може да се гарантира от правителството, а от бизнеса, и то при условие, че се развиват отрасли, в които има добавена стойност и работната заплата има възможности за растеж“, обясни тя.
„120 млрд. лв. БВП е изключително оптимистична цифра. Има сценарий, при който това да се случи, но засега всичко е само прогноза”, посочи Хърсев.
Експертът коментира и ролята на сивата икономика и влиянието й върху растежа на БВП. „Не мислете, че изваждането на сивата икономика на светло непременно увеличава БВП. Това съвсем не е сигурно. В повечето случаи това я убива, а не я легализира, защото тя трудно би оцеляла в нормални конкурентни условия“, отбеляза той.
