България изпадна в поредния пристъп на истерия – този път на тема цени. Тя обаче е пресилена: поскъпване на всичко или няма да има, или малцина ще го усетят, твърди в коментара си Ясен Бояджиев.
Symbolbild Gasstreit Russland Ukraine (AFP/Getty Images/Y. Dyachsyshyn)
Сигналът, както винаги, дадоха медиите: „Шоково поскъпване – първо на природния газ, после на всичко останало!“; „Насъщният скача!“; „Народът скочи срещу поскъпването!“.
Последваха протести, макар и доста рехави: “Хората изнемогват, няма какво да ядат!“; „Оставка!“. Веднага се включи омбудсманът-“герой”: „Необосновани увеличения без аргументи! В интерес на дружествата, а не на гражданите!“.
Накрая като една скочиха партиите – и бъдещите управляващи, и бъдещата опозиция: „Абсолютно неприемливо увеличение, капан пред бъдещото правителство!“; „Незабавно да се отмени!“.
Проблемът е друг
Поскъпване на стока, например на природния газ, наведнъж с цели 30%, разбира се, не е шега работа. И все пак цялата шумотевица е малко попресилена – особено като се има предвид, че в предишните 2-3 години цената на газа падна 2,5 пъти, но тогава никой не каза нищо. „Поскъпване на всичко“ едва ли ще има, защото конкуренцията няма да го позволи. А и да има, малцина ще го усетят. За масовия потребител на масовите стоки няма да има никакъв шок.
Редакцията препоръчва
Четири неща, които не биваше да чуем преди изборите
За броени дни след изборите поскъпнаха водата, парното и природният газ, научихме, че нямало картел при горивата, а прокуратурата забеляза нарушения, които бяха извършени преди вота. Защо чак сега, а не преди седмица? (31.03.2017)
Газпром капитулира пред реалностите на 21 век
Зависими от руския кран
Пируетите с цената на тока
Донякъде изключение са потребителите на парно, но с уговорки. Първо, като предварителна компенсация поскъпването им бе спестено през изтеклия отоплителен сезон. Второ, новите цени ще се усетят чак през следващата зима. И трето, може и да не се усетят, защото дотогава е възможно и вероятно (заради предстоящото, извоювано от ЕС, предоговаряне на условията по договора с „Газпром“) тези цени да се променят надолу.
Разбира се, съществува категорията на тъй наречените енергийно бедни, които при всички случаи трябва да бъдат идентифицирани и подпомагани. Механизмът за това (който донякъде съществува) е въпрос на социалната, а не на енергийната и икономическата политика. Тъй че тази категория е извън обсега на този анализ.
Всъщност, най-засегнати са големите индустриални потребители на газ, които вече плащат новата цена на газа. Много показателно е обаче, че тяхната реакция е сравнително най-умерена и реалистична. Защото те знаят, че поскъпването е не само обосновано, но и неизбежно – понеже по силата на договора с „Газпром“ засега цената на природния газ се определя по формула, в която влизат международните цени на суровия петрол и на определени петролни продукти, както и курса на долара. Тоест, цената зависи от международната пазарна конюнктура, която от есента на миналата година се промени в неблагоприятна за нас посока. Затова българските индустриалци не протестират срещу самото повишение, а срещу двукратното му отлагане, заради което се натрупаха въпросните 30%.
За тях, както и за цялото общество, истинският проблем е не международната конюнктура, а несъобразяването с нея, не пазарът, а липсата на достатъчно пазар. А отговорността за този проблем е на политиците – същите, които сега плачат за „абсолютно неприемливото увеличение“ и искат отмяната му, всъщност са виновни за него. Ето защо:
Заблудата за „добрите политици“
По принцип политиците се борят за гласовете на избирателите. А понеже никой избирател не обича да плаща повече, политиците винаги се опитват да се представят като отговорни за пониженията и никога – за повишенията на цените. Освен това обаче има и една специална категория избиратели (съвсем не е задължително да са бедни), които, неизкушени от същността и действието на пазарните механизми, си мислят, че нещата трябва да струват толкова, колкото те могат или искат да плащат, че „дружествата“ (особено когато става дума за неща като тока, парното и водата) могат и са длъжни да работят на загуба, „на мускули“. И са убедени, че цените се определят от политиците – съответно „добрите“ политици се грижат за народа“ и не вдигат цените (за разлика от лошите).
Голяма част от политиците пък си мислят, че тази категория избиратели е толкова голяма, че гласовете ѝ са решаващи за спечелване на властта. Затова всячески се опитват да ѝ се харесат, да не я дразнят и да изглеждат от „добрите“. Като се правят на ударени, сякаш нямат нищо общо (както сега с газа), и като се намесват активно за заобикаляне на пазарните реалности.
А за поскъпване на газа, парното и тока моментът е винаги неподходящ – или иде зима, или избори, или и двете. Така е ставало многократно през годините, така стана и миналата есен. Регулаторът, определящ цените, по закон е (и в настоящия си състав наистина се стреми да бъде) независим, но е подложен на такъв натиск (и от избирателите, и от политиците), че в две последователни тримесечия (преди президентските и преди парламентарните избори) изкуствено задържа цената на газа – за да пощади домакинствата с парно, чиято цена не бе пипана цяла година. Така доставчикът му натрупа 40 милиона загуби и накрая се стигна до днешния 30-процентен шок за индустрията.
По същата логика години наред различни правителства вечно отлагаха реформите на енергийните пазари. Дори и най-„дребните“ – за да могат потребителите да прогнозират разходите си, цената на газа да следва автоматично промените във формулата, а не да зависи от нечие усмотрение. Да не говорим за по-сложните реформи – бизнесът да плаща за ток по-малко от домакинствата, както е в цял свят, а не обратното; да бъде преодоляно кръстосаното субсидиране в сектора; най-после да бъде завършена либерализацията на газовия и на електроенергийния пазар, която в голяма степен си остава само на хартия. За да има повече конкуренция на производители, доставчици и търговци, различни тарифи според потреблението и обективни цени, отразяващи реалните разходи. И да бъде сложен край на съпътстващите държавната намеса далавери, плод на политическо връзкарство и корупция.
Последиците
Преплетените и взаимно подсилващи се популистки заблуди и страх от реформи имат тежки последици не само за енергетиката, а за цялата икономика – загуби и задлъжнялост, липса на инвестиции, ниска ефективност и конкурентоспособност, слаб растеж, ниски доходи… Докато се правят на „добри“, политиците в действителност причиняват само злини на избирателите си.
