София – Ханой – Хо Ши Мин – София. Тръгваме за Виетнам, въоръжени с куп дезинфектиращи гелове, мокри кърпички, препарати и гривни против маларийни комари, пълни аптечки с лекарства и предразсъдъци. Предупреждават ни да си пазим вещите от джебчии, да не ядем в улични ресторанти, в които можем да се заразим с какво ли не, да мием дори зъбите си с минерална вода и какво ли още не. Оказва се обаче, че азиатската страна е много по-гостоприемна от очакванията и страхът от всякакви опасности е напълно излишен. Но да започнем отначало.
Къснооктомврийският Ханой ни посреща с температури над 30 градуса и огромна влажност. По пътя от летището към хотела първото нещо, което изумява във виетнамската столица, е на пръв поглед хаотичното движение и многото мотопеди. След няколко дни ще установим, че тези превозни средства са запазена марка на страната. На тях се возят цели семейства. Трудно е за представяне, но се оказва, че един мотопед спокойно побира двама възрастни и три деца. Използва се и за превозване на товари – такива количества, че чудно как се балансират тежестите от кутии, вързопи, плодове, вода и каквото още ви хрумне. Мотопедите се използват и като удобни легла или кресла, върху които си почивате или чакате клиенти пред магазина си. На тях можете и да хапнете. Каските пък се приспособяват с едно движение в хендс фри – просто пъхате мобилния телефон под тях и ръцете ви са свободни да правите всякакви маневри. На пръв поглед движението на хилядите мотопеди и сравнително малкия брой коли е хаотично. Всеки надува клаксона, но не защото е нервен, а за да се обозначи в движението, тъй като
шофирането често се ръководи повече от ушите
отколкото от очите. За европейците пресичането първоначолно е шоково. Безбройните вълни от мотори никога не спират и имате усещане, че да се премине от другата страна на улицата е невъзможно. Оказва се, че просто тръгвате напред, без да се оглеждате, и като по чудо моторите успяват да лавират около вас. Номерът е да на му мислите много. При подобна ситуация в Европа можем да видим стотици катастрофи на ден. Във Виетнам за пет дни не ставаме свидетели на нито една.
Повечето мотористи и пешеходци са с маски на лицата. Разбираме, че е заради замърсения въздух, който пречи на слънчевите лъчи да пробият в смога, и въпреки над 30-градусовите температури не виждаме светилото нито за миг през трите дни в Ханой.
За сметка на това се осмеляваме да пробваме храната в няколко местни заведения – виетнамски и японски ресторанти, препоръчани като сигурни от хотела.
На входа всички клиенти се събуват
а обувките им се прибират в специални шкафове, понякога на първия етаж. Първоначално човек се чуди защо над всяка обущарница има ресторант. Под масите са предвидени дупки за краката – ако не ви се седи по азиатски на колене. Сервитьорите, продавачите, а и 99,9% от виетнамците са усмихнати, любезни, търпеливи и въобще приятно изненадват. Говорят английски, който първоначално трудно се разбира, но пък са готови да ви помогнат за всичко, дори и да не им влиза в задълженията, при това напълно безкористно – просто са добри хора, което е приятна глътка свежест след намръщена Европа. В японския ресторант, в който вечеряме първата вечер на виетнамска земя, сервитьорът ни пита как сме открили заведението, което се посещава предимно от японци и за наша изненада не предлага суши, а съвсем други, непознати ястия. Учуден е да разбере, че просто сме решили да влезем, подминавайки бара на първия етаж, превърнат в читалня на комикси. Пита ни откъде сме и при отговора “България”, веднага възкликва – “А, страната на розите!”, което пък шокира нас. Разделяме се с усмивки и патриотични чувства, че дори в отдалечената на кошмарно за прекарване в самолет разстояние страна като Виетнам малката ни родина е прочута с нещо, при това положително.
В магазините във Виетнам можете да се пазарите за всичко, въпреки че сувенирите в Ханой са сравнително еднотипни и нескъпи – магнити със стилизирани виетнамци, сламени шапки, които не са останали в миналото, кобилици, типична гледка по улиците на града, шарени чанти и портмонета, купички и клечки за ориз, бижута, шалове и всякакви изделия от дърво и седеф. В част от магазините клиентите също са длъжни да събуят обувките си, преди да влязат – особено там, където се предлагат детски стоки. Едно до друго са наредени и тези заведения, които ни съветват да избягваме. Честно казано – разбираме защо. Местните, а и някои смели европейци сядат на малки пластмасови столчета, каквито у нас най-често се виждат в детските градини, направо на улицата. Там се готви в казани, като можете да видите всякакви трудносмилаеми за европейското съзнание неща – от по-нормалните кокоши крака до всякакви месни деликатеси. Хигиената е разтегливо понятие в тези импровизирани ресторанти. Преди да ви сервират, мият чиниите и приборите в леген направо на улицата, без течаща вода. След като хапнете, приборите отново минават през същия леген, тънката подробност е, че водата в него не се сменя. В реномираните ресторанти също можете
да хапнете екзотични ястия като жабешки бутчета, гълъб
или традиционните оризови спагети. Въпреки страховете на европейците, че могат да попаднат на кучешко месо, няма страшно. Такова се сервира само в изключително скъпи ресторанти от специално отглеждани кучешки породи за целта. Гадно е, като си помислим, че съществуват такива места, но тъй като са изключително скъпи, малка част от 100-милионното виетнамско население може да си ги позволи. В същото време кучета се отглеждат като домашни любимци, не с цел угояване, а ако пътувате с кучето си, няма опасност да ви го отвлекат, както често пише в справочниците. В Ханой никой не се опитва и да ни ограби, така че напразно стискаме чантите си здраво.
Правят впечатление и къщите – тесни, но за сметка на това на по 5-6 етажа. Фасадата откъм улицата на един дом често е едва 2-3 метра, докато в дълбочина са около 20-ина. Всички са красиво украсени отпред, но едва малцина къщи имат измазани странични стени. Често на един етаж има не повече от една стая, а заведенията се вият на по няколко зали – етаж след етаж. Обяснението е просто – земята е изключително скъпа, казват, че дори излиза по-солено от тази в Япония. За частта, която гледа към улицата, пък се дава в пъти по-скъпо, защото там може да се отвори ресторант или магазин. Затова и хората са принудени да разполагат помещенията във височина, а не на ширина. С усмивка обясняват и предимството на тази конструкция – стаите по-лесно се охлаждат заради 4-те външни стени, а това във Виетнам е огромно предимство.
Луксът е в Хо Ши Мин
Голяма е разликата между столицата Ханой и икономическия център на страната Хо Ши Мин. Вторият впечатлява с първите слънчеви лъчи, които виждаме, огромните луксозни хотели край река Сайгон, чистотата, разнообразието от сувенири и повече туристи. За сметка на това Ханой привлича гости с натуралност и близостта си до едно от най-красивите места на планетата – залива Ха Лонг. Хо Ши Мин е космополитен град на небостъргачи, лъскави бутици на “Армани” и “Ермес”, които съжителстват с магазинчета с разнообразни сувенири за не толкова платежоспособните туристи. Една от атракциите в града е нощна панорамна разходка с корабче по река Сайгон. Притиснати от липсата на време, хапваме на един от корабите, украсени като коледни елхи, които са закотвени на река Сайгон, току пред хотела ни. След малки емоции, свързани с пресичането, успяваме да се настаним удобно и да поръчаме. Увлечени в снимки на сменящите цветовете си небостъргачи, се стряскаме от факта, че корабът изведнъж потегля, и от факта, че сме единствените европейци на него. С усмихва сервитьорката ни успокоява, че ни предстои едночасова обиколка по реката, от която можем да се насладим на небостъргачите и цветните им отблясъци в реката. Включена е и програма, за която са прибавени около 2 долара в сметката на всеки. Започва се с музикални изпълнения, които макар и да ни идват малко шумни, предизвикват усмивки с изпълнението на хита на Алла Пугачова “Миллион алых роз” и удивително добрия испански в изпълнението на “Besame mucho”. Следва леко странна за европейския вкус програма, която започва обещаващо с баланс на чаши и топки върху сабя. Продължението обаче е пронизване с остри предмети, в което обръснати мъже като будистки монаси търпеливо показват силата на духа. Следват още по-ужасяващият коронен номер – носене на огромна тежест върху синджир, закачен на клепачите. Някакси инстинктивно обръщаме гръб и съсредоточаваме усилията си в снимки на уникалната панорама. Единственото нещо, което не ни харесва в приключението, е, че секунди след като се връщаме на първоначалната позиция, целият кораб угасва и ни принуждават да платим и да си тръгнем.
В тунелите на Ку Чи
Една от най-големите забележителности край Хо Ши Мин е местността Ку Чи, известна със стотиците километри подземни тунели, от които виетнамците оказвали съпротива на американците по време на Виетнамската война. Проходите са съобразени с ръста на азиатците, така че западняците да се заклещват в тях. По онова време животът на виетнамците е бил изцяло пренесен под земята. Имало е болници и лазарети, домове, спални и изградена вентилационна система. Сега мястото е превърнато в туристическа атракция, като минимална част от 120-те километра запазени тунели са пригодени за посещения. Входовете им са така маскирани, че дори след като отварят и затварят входа, не можем сами да намерим мястото, което е само на 50 сантиметра от краката. От тук можете да си купите както запалки и оризов алкохол, така и шапки и шалове, каквито са носили виетнамците, тениски и куп други сувенири, сред които и многофункционалната тигрова мас, използвана за лечение на всякакви болежки.
Ха Лонг спира дъха
Каквото и да се напише за залива Ха Лонг, то ще бледнее пред мистичната красота на близо 3000-те острова, които се издигат от водите на Източновиетнамско море. Чудото, включено в природното наследство на ЮНЕСКО, се намира на едва 160 км от Ханой, те обаче се изминават за 3-4 часа по неособено добър път. За щастие в момента се строи магистрала до залива. Според легендата островите са се образували от хвърляните от дракони скъпоценни камъни, които направили естествена защита и помогнали на виетнамците в древността да отблъснат китайските нашественици. Спираща дъха е и пещерата на Небесния дворец, която е осветена във всички цветове на дъгата, а уникалните сталактони и скални образования не могат да се опишат с думи. Тук е и мястото, на което сравнително евтино можете да се сдобиете с качествени перли с всякакви цветове.
