Преди 100 години всеки пети жител на Катар е бил роб. В столицата Доха един музей дори напомня за тези мрачни времена. И днес обаче животът на много трудови мигранти там силно прилича на робство.
Музеят на робството в Доха документира историята на крепосничеството в емирството. Той обаче не отделя внимание на условията, в които са принудени да живеят стотиците хиляди трудови мигранти, които понастоящем изграждат инфраструктурата за Световното първенство по футбол през 2022 година. Фахад ал Тюркие, куратор на изложбата, пояснява: “Ние не искаме да сочим някого укорително с пръст или да се ровим в една силно оспорвана история. Искаме просто да обърнем внимание върху темата за робството.”
Крепостничество ли е системата “Кефала”?
Чужденците, работещи в Катар, са пристигнали в емирството доброволно. Никой не е продаден като роб. Прословутата катарска система “Кефала” обаче обвързва всеки чуждестранен наемен работник с работодателя, неговия т.нар. “спонсор”. Той решава кога наемният работник може да напусне страната, дали да си открие банкова сметка или да изкара шофьорски курсове. “Споснорът” трябва да даде своето разрешение и когато наемният работник иска да напусне своя шеф. Одри Гоугън от организацията “Амнести интернешънъл” е разговаряла с много трудови мигранти и обикновени хора в Катар. Тя казва, че условията, при които живеят тези хора, много често напомнят на принудителен труд. “Работодателите са им отнели паспортите и те не могат да напускат страната. Или пък не смеят да се завърнат в родината си, защото трябва да плащат огромните си дългове”, добавя Одри Гоугън.
Наемен работник в Доха, пострадал по време на работа
Дали нещо ще се промени?
Предвижда се през декември в Катар да влезе в сила нов закон, който ще реформира системата “Кефала” в полза на наемните работници. Подобна система съществува и в други страни от Персийския залив. Например в ОАЕ, където тя вече беше реформирана и където на работниците вече се разрешава да сменят работодателя си при определени условия.
Като цяло сСтраните от Персийския залив изпитват трудности да реформират или пък да премахнат системата “Кефала”. Причината: местните жители в тези страни отдавна са малцинство. В Катар и в ОАЕ пък те дори представляват една съвсем малка част от населението. За тях системата “Кефала” е единствената възможност да държат здраво юздите, защото тя им гарантира последната дума в собствената им страна.
И все пак: Никлас МакГеън от “Хюмън Райтс Уоч” смята, че в отделни случаи може да се говори за нещо като робство. “Пресилено е обаче да се твърди, че всички трудови мигранти в емирствата са роби. Това просто не е вярно”, заключава експертът.
