На летището в Дубай, точно между големите безмитни магазини, в които има от пиле мляко, се издига една палма. Под нея е сложен сандък, пълен с кюлчета злато. Не посягайте! То е фалшиво. Всичко останало в страните край Персийския залив обаче е съвсем истинско. Вярно е например, че по тези географски ширини живеят приказно богати хора. Това го разбираш още докато прелиташ със самолет между Дубай и Ел Кувейт. Градовете са огромни, къщите са големи, а всичко тъне в светлина.
————————-
За да стигнеш до жегите и петрола, трябва да прелетиш пет часа с “Балкан” от София до Обединените арабски емирства. След кратък престой на суперлуксозното летище на Дубай следва още един час полет с кувейтските авиолинии до доста по-бедното летище на Ел Кувейт. Летището може да е по-бедно, но пък страната е бооо-гата.
В края на миналата седмица шефът на кувейтския парламент Хорафи зажени сина си. За целта по километровата ограда на огромната си къща на брега на залива Хорафи беше разположил десетки неонови надписи с една дума: “Честито!” Освен това милиардерът беше купил дрехи на младоженците за няколко милиона динара (1 динар е равен на 3,2 долара) и беше осигурил сватбеното им пътешествие в САЩ.
Хората с възможностите на Хорафи обаче не са много. В Кувейт живеят 2 млн. души, от които
едва 750 000 са кувейтци
Чужденците са индийци, филипинци, пакистанци, които играят ролята на прислужници срещу 100-150 динара. Истинските кувейтци работят предимно в администрацията и изкарват по 800-900 динара. Факт е обаче, че и “средната класа” в Кувейт живее добре, но това се дължи не на заплатите, а на грижите, които полага богатата държава за поданиците на емира. Когато се заженят, младите получават моментално кредит от 70 000 динара (над 250 000 долара!), с които трябва да си построят къща. Може би точно затова всичките къщи в Ел Кувейт приличат на къщата на Бисеров. Кувейтската къща по правило наподобява малка, китна прогимназия във формата на куб, който е боядисан в бяло или розово. На върха на сградата задължително има няколко огромни резервоара за вода – точно като в Албания. Само чужденците живеят в блокове. Емирът естествено се разполага в цял квартал точно до гордостта на града – две огромни водонапорни кули. До върха на едната се стига със скоростен асансьор, който взема 120 метра за по-малко от половин минута.
Когато младото семейство се сдобие с първото си дете,
държавата опрощава заема: напълно – ако е момче,
и 50 на сто – ако е момиче. Семейството моментално получава право на втори заем – за кола. Автомобилите на кувейтчани наистина са “от мерцедес нагоре”, но лъскавата кола с много екстри не е лукс, а жизнена необходимост. Температурите в страната на нефта са толкова високи, че дори и кувейтците трудно издържат. Затова им трябва кола с климатик. Както къща с климатик и офис с климатик. Точно заради жегата средната продължителност на живот на кувейтската кола не е повече от 3-4 години.
Затова пък тя се движи по идеални магистрали. Кварталите на град Ел Кувейт, който напоследък толкова се е разраснал, че заема може би една шеста от територията на цялата страна, са свързани с шестлентови пътища. Осовите линии на тези пътища са очертани не с боя, както е в целия свят, а с малки, вградени в асфалта камъчета, боядисани с фосфоресцираща боя. Когато колата мине от една лента в друга, тя леко се разтърсва, което съсредоточава вниманието на шофьорите. Местните араби летят по магистралите и често катастрофират. По улиците няма полицаи, но на кръстовищата има камери, които заснемат номерата на всеки, вдигнал повече от 120 км/ч, и на всеки, който кара с по-малко от 40 км/ч. И в двата случая глобата може да достигне до 50 динара.
Освен суперизгодни заеми емирството осигурява и други екстри за жителите си. Кувейтците не плащат данъци. След еднократна такса от 100 долара
разговорите по телефона са безплатни,
токът за огромните къщи не излиза повече от 25 български лева, а едноминутен диалог по GSM е около 30 стотинки. В Кувейт скъпа е само минералната вода. 3 пъти по-скъпа от бензина. 1,5 л минерална вода струва около 200 филса, или 1.50 лв. 1 литър бензин върви по 60-65 филса – 49 ст. Между другото кувейтската парична единица – 1 динар, е подразделена не на 100 филса, а на 1000. Може би защото местните търговци умират да се пазарят.
Кувейт е силна религиозна страна, в която животът замира, когато настане време за поредната молитва. Петък се почива, защото е ден за голямата петъчна молитва. Министерството на религията е една от възловите институции в страната. Ето и логиката на хората от това министерство: “Ние сме длъжни да развиваме религията, защото когато се развива религията, се развива икономиката.” Кувейт е по-либерален в религиозно отношение, отколкото други арабски страни. Като Саудитска Арабия например, където гледането на сателитни телевизии е забранено – нали има порноканали… Кувейтците имат друга гледна точка по тези въпроси – Министерството на религията например има сайт в Интернет. Впрочем компютрите направо са превзели Кувейт. Преди 3-4 години тук за първи път се появили т. нар. Интернет-кафенета. Дълго време те пращели по шефовете от любопитни кувейтци, но сега този бизнес отмира, защото всеки местен жител вече си има PC с акаунт. Че Кувейт е по-либерална в религиозно отношение арабска страна, личи и от факта, че догодина парламентът
ще даде избирателни права на жените
Освен мъжете с дълги бели дрехи и жените без лица европеецът бързо усеща и другата забележителност на Кувейт – липсата на алкохол. Въпреки че алкохол е арабска дума, употребата му е абсолютно забранена. Ако спипат чужденец, че внася пиене в страната – вземат му го или го чупят в багажа му. Ако спипат местен, че пие – затварят го. Кувейтчани са направили все пак крачка напред, защото от няколко години пият бира. Безалкохолна, разбира се.
Друга забележителност на Ел Кувейт са пазарите. На рибния погледът ти се заковава неусетно върху хора, които като машинки чистят огромни кралски скариди. На градския пазар има десетки магазинчета, в които продават 24-каратово злато. Край тях има десетки улични дилъри, пред които има натрупани тлъсти пачки долари, марки, франкове, лири и всички видове валути от Залива. Левове няма.
За да усетиш България в Кувейт,
трябва да посетиш две места – посолството ни и представителството на “Балкан”. Всеки кувейтчанин, който е имал вземане-даване с България, се изказва изключително ласкаво за посланика ни Тодор Чуров и за консула Димитър Михайлов – перфектен арабист. Те обгрижват българската колония в Кувейт, която наброява 400-450 души – главно медици.
Правото да представлява “Балкан” в Кувейт е взето от мултимилионера Басел Абдулкарим. По кувейтските протекционистки закони една чуждестранна фирма трябва задължително да е представена от местен жител. Абдулкарим е един от петролните босове на Кувейт – във фирмата му “Кременко” работят 3 хиляди души. Той е един от босовете на известната банка “Бурган” и от 12 години е член на местната търговска палата. Хванал се с “Балкан” по една проста причина – за кувейтците е въпрос на престиж, на тежест да се занимават с въздухоплаване.
Освен с автомобили и пазари улиците на Ел Кувейт се запомнят и със сместа от всевъзможни аромати. Горящи пръчици с мирис на сандалово дърво и мирис на тежки парфюми. Отвсякъде.
