Марк Твен е казал, че на света има само две сигурни неща – смъртта и данъците. Ние обаче сме малко по-различни от света, защото у нас данъците са всичко друго, но не и сигурни. Примерите в последните години са толкова много, че не си струва дори да ги броим – футболни клубове, медии, хипермаркети, търговци на горива и лекарства… Всички по един или друг начин успяват да се измъкнат от данъчната хватка. А и самата държава не си прави труда да ги гони.
Впрочем, като че ли не всичко е толкова изгубено, колкото изглежда. Оказва се, че в определени случаи данъците в България могат да застигнат всеки, даже и след десетилетие. Доказва го едно решение на Върховния административен съд от 22 февруари, с което де факто Националната агенция за приходите окончателно е успяла да осъди “Мобилтел” за милиони неплатени налози. Звучи невероятно, но е факт. Случаят е забележителен не само заради многото пари, а и поради изключителната си сложност и настъпилите съдебни обрати. Въпреки това няма никаква публичност по този казус. Логично мобилният оператор предпочита да се мълчи по темата, но никак не е ясно защо данъчните не са се похвалили – все пак голяма сума ще влезе в държавния бюджет. Медиите, които иначе ни обливат с какви ли не “бози”, също пропускат въпросното съдебно производство. А иначе, от документите по водените дела могат да се разберат доста любопитни неща.
Как започва всичко?
Ревизията на “Мобилтел”, с която са установени данъчните задължения, е възложена в средата на 2012-а. В обхвата й са включени корпоративен данък за времето от 1 януари 2006-а до 31 декември 2008-а, данък по чл.195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2007-а, 2008-а, 2009-а, 2010-а и 2011-а, ДДС за периода 1 юли 2007 – 31 декември 2008-а, както и данък по чл.34 от ЗКПО за цялата 2006 година. Първоначално е предвидено проверката да приключи до 20 септември 2012-а, само че тя се проточва доста по-дълго и ревизионният акт (№291400022) е издаден чак на 7 май 2014-а. С него е начислен корпоративен данък за 2006-а в размер на 1 175 400 лв. и за 2007-а – 40 063 950 лева. Записани са и лихви за данък върху източника за 2006-а, които възлизат на 463 218 лева. Но с Решение № 2124 от 1 декември 2014-а директорът на Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” в НАП е направил промени в ревизионния акт, като е занулил задълженията за 2006-а, а тези за 2007 г. е намалил до 38 354 651 лева. Дължимата лихва също е понижена – до 398 592 лева.
В основата на всичко се оказват редица сделки от 2004 и 2005-а, с които “Мобилтел” стана част от “Телеком Аустрия”. Именно тогава в счетоводството на компанията се обособяват нематериалните дълготрайни активи “Клиентска база” и “Търговска марка” със съответните стойности – 975 959 170 лв. и 410 724 300 лева. По онова време българското законодателство позволява да се начисляват амортизации върху тези активи и телекомът, както всички други фирми, се възползва от това, за да намали данъчните си плащания. С влизането в сила на новия ЗКПО от началото 2007-а тази вратичка уж се затваря. Но “Мобилтел” записва амортизации върху посочените нематериални активи за тази година на стойност 77 157 493 лв. за търговската марка и 149 239 705 лв. за клиентската база. Или общо за 226 397 199 лева. Данъчните не признават точно тази сума и приспадането й от годишните приходи на телекома. Поради което начисляват допълнителен корпоративен данък за 2007-а от 22 639 719 лв. (10% от стойността на амортизациите), както и лихва за забава в размер на повече от 17 млн. лева.
На ход са магистратите
При възникналата ситуация “Мобилтел” няма друг полезен ход, освен да се обърне към съда. Делото в Административния съд – София град е образувано на 7 януари 2015-а и до решение се стига след по-малко от десет месеца – на 26 октомври. За изненада на данъчните, магистратите отменят ревизионния акт за непризнати амортизации и допълнително начисления корпоративен данък. В дългото над 30 страници решение съдия Камелия Серафимова се обосновава изключително подробно. Но в основата на определението й е разбирането, че всички амортизируеми активи по смисъла на отменения ЗКПО са такива и по смисъла на новия закон. Следователно мобилният оператор има право да ги амортизира за данъчни цели. “В този смисъл ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, защото двата актива отговарят на изискванията за нематериални дълготрайни активи и съответно на това подлежат и на амортизация, а оттам и задължение на предприятието е да ги посочи в данъчния амортизационен план”, пише Серафимова. Изтъква се също, че през 2007 г. на “Мобилтел” са били връчени два ревизионни акта от НАП и в тях органите по приходите изрично са приели, че през 2005-а двата актива – “Клиентска база” и “Търговска марка”, е трябвало да бъдат заведени като новопридобити както в счетоводния, така и в данъчно-амортизационния план. Тоест, няма причина сега да се махат оттам. Неоснователно, пише още в съдебното решение, данъчните са начислили и сумата от 17 286 581 лв. за лихва за просрочие върху допълнително определения корпоративен данък за 2007-а в резултат на извършеното увеличение на финансовия резултат, тъй като такова не е налице.
Националната агенция за приходите не се отказва след тези заключения, а се обръща към Върховния административен съд. Там делото е образувано на 14 декември 2015-а, а окончателното решение по казуса е обявено на 22 февруари 2017-а. Основната теза, която данъчните застъпват, е, че търговската марка и клиентската база не представляват нематериални дълготрайни активи, върху които може да се начисляват амортизации. Те отбелязват и че сделките по преобразуването на “Мобилтел” от 2004-а и 2005-а са сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане с цел да се плати корпоративен данък в многократно по-малък размер.
От фактическата обосновка в решението на висшите магистрати се разбира, че на финансовите отчети на телекома за 2005, 2006 и 2007 г. е била извършена одиторска проверка, при която не са установени несъответствия, включително и при отчитане на бизнес комбинациите (сливанията и придобиванията) и ефектите от тях. Казано накратко – счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Въпреки това определението на съдиите от Административния съд в София град не е потвърдено напълно. “Спорът относно непризнатите данъчни амортизации за периода за 2007-а върху активите “Търговска марка” и “Клиентска база” е изцяло правен и касае същността на посочените активи, както и дали е следвало върху тях да се начисляват амортизации. Неправилно АССГ е разгледал двата актива в съвкупност и е формирал за тях общи фактически и правни изводи, без да съобрази тяхната правна природа и записванията в счетоводния отчет за относимия период”, е становището на ВАС. Така в крайна сметка е прието, че “Клиентска база” е амортизируем актив с ограничен полезен живот, докато “Търговска марка” е актив с неограничен полезен живот, който не само не се амортизира, но и въобще не представлява данъчен дълготраен нематериален актив по смисъла на закона. Ето защо за първия е позволено да се начисляват амортизации и по този начин да се намалява данъчното задължение, докато за втория – не.
В подкрепа на тази позиция висшите съдии привеждат съдебно-счетоводната експертиза, назначена от столичния административен съд, в която изрично е посочено, че през 2006 и 2007-а “Търговска марка” е заведена в счетоводния амортизационен план като актив с неограничен полезен живот. “Съдът (б.а. АССГ) не коментира този извод и неговото решаващо значение за изхода от спора. Видно от счетоводния отчет за 2007-а, за актива “Търговска марка” не са начислявани счетоводни амортизации. Такива обаче са начислени в данъчния амортизационен план. Това е извършено в нарушение на Международния счетоводен стандарт 38, който изрично предвижда, че нематериален актив с неограничен полезен живот не се амортизира”, заключава ВАС.
Какво следва?
С окончателното решение на Върховния административен съд ревизионният акт на НАП от 2014 г. влиза в сила само в частта на непризнати данъчни амортизации за 2007-а върху актива “Търговска марка” в размер на 77 157 493 лв. и съответната лихва за просрочие върху допълнително определения в тази връзка корпоративен данък. Какви конкретно суми ще трябва да плати “Мобилтел” не е посочено, но може да се изчисли, че допълнително определеният корпоративен данък е 7 715 749 лв. (10% от горната сума), а лихвата би била около 6 млн. лв. (б.а. – малко над една трета от общо начислената лихва от 17 млн. лв.). При всички положения обаче проблем с плащането на тези пари не би следвало да има. От съдебните документи е видно, че още през юли 2014-а за обезпечаване на задължението по ревизионния акт на “Мобилтел” е издадена безусловна и неотменяема банкова гаранция, като сумата по нея е определена на 43.5 млн. лева. Валидността на гаранцията е удължавана няколко пъти оттогава насам, като според последните данни тя важи до 3 юли 2017-а. И след получаване на първото надлежно писмено искане от НАП дължимите суми ще трябва да бъдат платени от банката.
