Бившият пловдивски командос Красимир Терзийски е загинал при пожар снощи в дома си.
Около 21:40 на адреса му „Копривките 12” пристигат пожарникари след сигнал за огън от апартамента му, който е на първия етаж, пише trafficnews.bg.
Очевидци разказват, че от съседните апартаменти започнали да гасят пожара, който обхванал част от коридора. Изпратените на мястото огнеборци едва успели да влязат в апартамента, където намерили тялото на 61-годишният Красимир.
Той живееше сам в апартамента си, като от години имаше проблеми с алкохола и водеше отшелнически начин на живот. Терзийски, който е пенсиониран военен, бе познат в квартала с прякора Уеслито.
Той е бил командос, като е един от 850-те сини барети, които през 1992 година заминават на умиротворителна мисия на ООН в Камбоджа, която трябва да обезоръжи червените кхмери.
След мисията си той се развежда, а постепенно започва да има проблеми с алкохола. Той е един от стотиците мисионери, които след кървавите мисии в Афганистан, Камбоджа и други краища на света, е оставен сам да се справя с посттравматичния стрес.
В нощта на 2-ри срещу 3-ти април 1993 в кантон Пум Прек, Камбоджа, при внезапна и коварна атака на червените кхмери загинаха Цветомир Петков, Петър Байчев и Атанас Радев (от 4-та рота), от състава на мисията на Българската Армия към ООН в Камбоджа (UNTAC).
Възползвайки се от миролюбивото и приятелско отношение на българските миротворци отряд на Червените Кхмери провежда коварна и провокативна атака срещу силите на ООН с цел дискредитиране на мисията. Сред другите цели на тази подла акция е доказването на лоялността на местния командващ пред неговите висшестоящи ръководители.
Кантон Пум Прек – охраняван от българските военнослужещи е единствения в мисията на ООН който е изцяло и навътре в територии контролирани от Червените Кхмери и като такъв е сериозна пречка на техните намерения да саботират мирния процес.
Въпреки множеството провокации и сигнали българският войник не отстъпва до последно от поста си. След трагичния инцидент ООН взема решение за закриването му, а българския контингент се оттегля с достойнство.