„Никой не знае как става достъпът до лабораторния комплекс. Никъде няма писмени правила.” Думите са на Леона Асланова, а компанията, която тя представлява, през ноември м.г. е напуснала „София тех парк“, разочарована от условията и наемите там.
Тези думи обезсмислят опитите на бившето вече ръководство на държавната компания да защити дейността си, след като шефът на „Уолтопия” Ивайло Пенчев отвори кутията на Пандора за проблемите в парка, който трябваше да бъде визитна картичка за възможностите на България да се позиционира във високотехнологичния сектор. А текучеството в ръководството на „София тех парк” – последната смяна е 11-а за 5 години, издава единствено липса на идея какво да се прави или как да се направи.
Изначален проблем
Големият плюс на всеки високотехнологичен парк е лесният достъп на бизнеса до възможности за развойна дейност и за иновации. Но отивайки в „София тех парк”, D. House Co-Inventive Incubator, представлявана от Леона Асланова, се е сблъскала точно с обратното. Затова първата препоръка на Асланова към новото ръководство на държавната фирма е, ако лабораториите действително са оборудвани, да се либерализира достъпът до тях.
Ефектът се губи и за Кирил Желязков, предприемач в ИТ бранша от Българската стопанска камара: „Така и не стана ясно за какво точно е отишла огромната инвестиция (бел.ред. – за „София тех парк” бяха похарчени 80 млн. лв. по европейската програма „Конкурентоспособност“). Всички знаем за голямата мултифункционална зона за събития и като че ли нищо друго не се вижда“.
Според председателя на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) Теодор Захов концепцията за „София тех парк” е сбъркана изначално. „Заложени са лаборатории, които да правят различни видове технологични изследвания. Хубаво, но в България няма консуматори на такава продукция. Ние буквално нямаме развойни звена за такъв тип продукт. Какво, като направим супертехнологична лаборатория за изследване на структурата на металите, като няма кой да ползва това нещо“, коментира Захов.
Според него концепцията в известна степен копира немски модел, но докато в Германия обаче държавата и големи концерни подкрепят подобни проекти, в България паркът е оставен да се развива предимно на пазарен принцип. Затова Захов предлага първо да се направи проучване, което да покаже от какви технологични изследвания имат нужда фирмите в България, включително и БАН, и след това лабораториите да започнат да предлагат услуги, които да се ползват не само от компаниите в „София тех парк”, но и от фирми извън него.
Шефът на БАИТ дори допуска, че с ниски такси за развойна дейност могат да бъдат привлечени големи концерни от ЕС, защото пазарът на този бизнес в България се развива. На 14 март например американската компания Sensata Technologies обяви, че отваря в София най-голямата си тестова лаборатория в света. В нея ще се изпробват автомобилни сензори, а инвестицията е за над 3 млн. долара.
Само стартъпи
не са достатъчни
„В лабораториите май нищо не се създава, но сигурно имат директори и харчат пари. Имате си и борд и не знам колко служители. И не създавате нищо. Нищо. Ниш-то. Но харчите много. Вие, Мили хора се провалихте. Ама Яката!“, емоционално написа в отвореното си писмо до медиите Ивайло Пенчев от „Уолтопия“. (бел. ред. запазен е умишленият оригинален правопис на автора) За него чашата преля от опита на шефовете на „София тех парк” да го глобят за закъсняло издаване на акт 16 на сградата на „Уолтопия“ на територията на парка, при положение че тя е най-гъсто заселената с бизнес компании.
“София тех парк” не е търговска фирма, от която да се търси само печалба. “София тех парк” създава иновации и не продава домати на пазара“, отговори на упреците вече бившият шеф на държавната фирма Иван Симеонов.
Но дали наистина създава иновации? Повече от година след официалното си откриване, фирмите в „София тех парк” са предимно стартъпи, липсват успели високотехнологични компании, които да се стимулират една друга, както се е надявал шефът на „Уолтопия”.
Самите стартъпи също не са доволни от възможностите, които им предлага държавната компания. „В сграда “Инкубатор” на парка, където са стартиращите компании, освен че са осигурени добри условия за физическото пребиваване на фирмите, трябваше да бъде осигурено под някаква форма релевантно съдържание като знание, т.е. достъп до ментори, преподаватели, събития, които биха били от полза на предприемачите“, каза още Леона Асланова, съосновател на „Иновейшън стартър бокс“. Като пример тя посочи, че залата за ивенти „Джон Атанасов“ по замисъл е трябвало да бъде средище за събития, свързани с технологии и иновации, а на практика по-често се отдавала за купони на работодателски организации, бизнес събития, организирани от медии и др.
„За мен основната драма е, че има опасност тази парк, създаден, за да развива високи технологии, в един момент да се трансформира в нещо като бизнес парк, т.е. в отдаване на площи под наем. Отдаването на офиси на субсидирани цени, под пазарните стойности, с нищо не помага, то дори изкривява предназначението на парка“, коментира пред „Икономист“ Петър Иванов от управата на БАИТ.
По информация на Министерството на икономиката стартъпите плащат наем от 3 евро на квадрат в „София тех парк“, а останалите компании около 6 евро. Отделно се плаща и до 2 евро на квадрат такса за управление, в която се включват разходи за поддръжка на общите вътрешни части на сградите и на външните части, за почистване, охрана и други консумативи.
Бодра смяна
11-а смяна на ръководството на „София тех парк“ от основаването на компанията през 2012 г. отчита Търговският регистър. Новият изпълнителен директор е 33-годишният Асен Ненчев, който е завършил икономика и бизнес. Председател на съвета на директорите е Васил Караиванов, асистент в катедра “Икономика” на СУ “Св. Климент Охридски”, в която преподава и министърът, доц. Седларски. За зам.-председател на борда е назначен 29-годишният Натанаил Стефанов, магистър по икономика от същия университет, става ясно от Търговския регистър.
„Многократните смени на ръководството в последните години е още един фактор, който генерира недоверие в бизнеса и усещане за липса на политика, липса на постоянство“, коментира случващото се Кирил Желязков от БСК.
