Ако си направите пътешествие през страните от Западните Балкани, просто няма начин да избягате от ракията. Това е почти толкова трудно, колкото да пропуснете долнопробните ресторантчета в италианските квартали, йога-туризма в Бали или спускането с въжени линии в Коста Рика, пише британецът Дейвид Фарли в репортаж за ББС.
Тук ракията е вездесъща. В Хърватия и Черна Гора, където гроздето расте на много места, правят “лозовача”, гроздова ракия. В Сърбия, където сливата е национален плод, доминира “сливовицата”. Ракия се прави от дюли, кайсии, ябълки, дори… банани.
Балканската „огнена вода” с алкохолно съдържание между 40% до 60% няма да изчезне в близко бъдеще. Въпреки че силната ракия се среща навсякъде в региона, Сърбия е страната с най-високо ниво на консумация на ракия на глава от населението.
Ако минете през Войводина в Северна Сърбия, почти няма местен жител, който да не ви покани да пробвате неговия домашен сливов концентрат. Само попитайте и за минути ще се озовете на трапезата. Дори в селските ханове гостоприемните сърби подготвят богата закуска, заедно с чашка ракия, която да изпиете с кафето си.
Тук всички имат поне един родственик, който сам си вари ракията.
И подобно на рецептите за сос болонезе на италианските майки, сръбската „дядова ракия” винаги е “най-добрата”. Всъщност културата на ракията отдавна е предимно лично занимание – тя се прави и пие у дома. Има над 10 000 частни производители на ракия в Сърбия, като правителството разрешава на гражданите да дестилират до 200 литра годишно – с уговорката, че не могат да я продават (макар че мнозина тайно го правят).
Повечето местни хора свързват културата на домашна ракия с многовековното турско робство. Навремето Османската империя е налагала данък от 12 аспри върху ракията, с което е контролирала производството. Но когато Сърбия става полунезависима държава в началото на XIX в., данъкът е отменен. Така личното и частно ракиено производство се засилва.
Всичко обаче се променя по време на войните около разпадането на Югославия през 90-те години. След бомбардировките на НАТО над Сърбия много от големите промишлени производители на ракия прекратяват работа. Традициите се прекъсват.
Почти 20 години по-късно обаче вече има ново поколение на консуматори, достигащи пълнолетие, които не помнят разрухата от времето на Милошевич.
Те отново търсят първокласно висококачествено бренди, а сред дестилериите започва нов етап на съперничество.
Дълго време ракията се смяташе за напитка, която се пие само от старците по селата. Младите градски хора предпочитат скоч, вино или бира. В последните години обаче вкусът към ракията се завръща. Баровете зареждат питиета с най-високо качество. Някои заведения дори предлагат коктейли с ракия.
Това, което отличава техните ракии от разтопяващия стомаха първак от селския двор, не е само качеството на плодовете. В казаните за домашна ракия често се варят не само сливи, но и части от клоните и костилките.
Модерните сръбски дестилерии използват само плодове, без отпадъчни материали, като оставят алкохола да отлежава с години в дъбови бъчви. Така напитката става по-пивка, придобива малко по-сладък вкус, напомнящ на коняк, и няма риск за „тежки последици” на сутринта след интензивна празнична вечер.
Не всяка “домача”, както наричат домашно приготвената ракия тук, е лоша. Има много домашни дестилатори, които се гордеят с качеството на продукцията си, дори поставят етикети на бутилките, брандирани със снимката на „майстора”.
Добрата ракия се познава по мекотата. Старите пиячи на ракия все още искат груба текстура, която да изгори леко гърлото. Това е мъжкарско. Но новите ракии от висок клас не само трябва да са меки и гладки, но и да има приятен баланс на вкусове. Трябва да можеш да усетиш в равна степен плода и дъбовия нюанс от бъчвата, казва собственикът на белградския Rakia Bar.
На пръв поглед, барът изглежда като революционна идея на фона на скромните селски традиции, свързани с културата на пиенето в Сърбия. Заведението предлага на клиентите си меню с 50 различни типа ракии – от карамелени нюанси до флорални букети, от греяна ракия през зимата до миксове с тоник за летните вечери.
Местните производители на висококачествен и високоградусен алкохол признават, че има още много път „нагоре”, докато се достигне до майсторството. Но със сигурност вече не са „в избата”. Ракията върви към небесата.
