Миналия месец в емирството Абу Даби се състоя Международното изложение за отбраната, най-голямото за Близкия изток. 4-дневното събитие бе голям успех, приютил 1235 изложителя и рекорден брой участници. В последния ден Обединените арабски емирства обявиха покупки за 5,2 милиарда долара от доставчици, включващи Франция, Русия и САЩ. Гладът за оръжия на държавата от Персийския залив едва ли е изключение. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) трансферите на едрокалибрени оръжия в периода 2012 – 2016 г. са отбелязвали рекорди за всеки 5-годишен период след края на Студената война. В момент на вял международен обмен защо глобалната оръжейна търговия се представя толкова добре?
Крехкият баланс на сигурността във все по-многополюсния свят кара много страни да се страхуват. След края на Студената война учени откриха, че по-голямата нестабилност, вътрешна и външна, се свързва с увеличение на военни разходи, както подсказва и интуицията. Промяната в последните години е, че повече пари отиват за внос: за разлика от началото на века, когато западните войски поеха тежестта на сраженията в Афганистан и Ирак, редица нации, всмукани в конфликтите на това десетилетие, нямат военни мускули и собствена индустрия, способна да ги надуе. Тъй като Америка е по-малко склонна да бъде световен полицай, те съзират по-голяма необходимост да се въоръжават. Виетнам, който има граница с Южнокитайско море, внесе 3 пъти повече оръжия в периода 2012 – 2016 г., отколкото през 2007 – 2011 г. Покупките на Саудитска Арабия нараснаха с 212%, а на Катар – с 245%.
Търговията обаче се стимулира и от предлагането. Америка, продаваща оръжия на над 100 държави, доминира в пазара. С напредъка на технологиите тя помага да се модернизира арсеналът на развиващите се страни с модерни играчки, като насочване с GPS и автоматизирани системи. Износът й нарасна с 42% между 2008 и 2015 г. И други износители виждат доходен пазар. Китай, известен през 90-те години с пречките за западно оборудване, се проявява като топснабдител. Южна Корея продава самолети и бойни кораби на Латинска Америка. Русия надгражда своето наследство от Студената война.
Разпространението на конвенционалните оръжия е източник на несигурност само по себе си, но мерките за ограничаването му са слаби. За разлика от ядрените договори споразуменията за контрола им се фокусират върху гаранциите, че подобни оръжия няма да се продават на безотговорни клиенти, вместо да стимулират разоръжаването. Дори в този тесен обхват ефективността им остава недоказана.
Договорът за оръжейна търговия под егидата на ООН, първият глобален опит за регулиране на този бизнес, е едва от 2 г. Китай и Русия не са го подписали, а Америка още не го е ратифицирала. Тези страни заедно имат дял над 60% от износа. Съществуващите инструменти за регионален контрол, като Кодекса на ЕС за поведение в оръжейния износ, имат частичен успех при блокирането на спорни продажби. В Азия и Близкия изток просто няма подобни договори. Междувременно чувствителното нарастване на военните разходи в Америка, предложено неотдавна от президента й, може също да тласне други страни отново да пазаруват. Очаквайте бум на оръжейните изложения и на оръжейната търговия.
