Може и да е случайно, не знам, но оня ден чистя нещо и решавам да сменя изгнилия картон на гърба на стара семейна картина, и виждам отвътре залепени опаковки от шоколади, халва и сладкиши – лотария някаква от 30-те години на миналия век… А вчера съм в трамвая, но си чета нещо и като спира, се оказва, че съм на колелото му при метрото – вместо в 22 съм пътувала в трамвай 20… И поемам пеша, и се заглеждам в ъгловата къща, и се сещам, че тя е на „Царя на шоколада“ между двете световни войни Аврам Чальовски…
Аврам Чальовски е от село Галичник, Македония, но тъй като след Освобождението тя остава извън пределите на Майка България, малкото овчарче идва в София… Спи по тавани и мазета, не си дояжда, вечер мие чинии в кръчми, а денем, нарамил гюмове с боза, я продава по улиците… Лев по лев събира пари, след няколко години купува сладкарска работилничка и се скъсва от бачкане, а в 1898 г. има вече и кон и малка мелница, където заедно с един работник започва да произвежда първата тахан халва в България… А след десетина години Аврам Чальовски построява е тая къща на снимката, в която и разполага фабриката си, и живее със семейството си…
Втората си фабрика отваря в 1920 г. в Бургас и освен халва произвежда шоколади и всякакви лакомства, а и известното олио “Вега”. Фабриката има собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. В 1936 г. “Чальовски и синове” отварят и клон на Гара Искър и там първи на Балканите започват да произвеждат мляко и яйца на прах, там е и печатницата им за етикети, фирмени знаци и рекламни материали…
Но Аврам Чальовски иска да завещае на наследниците си не богатство, а морал. Затова не купува коли и не строи вили в Чамкория, днешния Боровец, а превръща част от къщата си в музей – стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът…
Фамилията на Аврам Чальовски живее скромно, без никакви богаташки глезотии, а в същото време той храни работниците си в безплатен стол, дава им безплатно олио, месо и сапун, 13-а заплата и още половин заплата за Великден, отпу́ска и големи заеми на млади семейства, а после ги опрощава…
Цял живот тайно и без никаква показност Аврам Чальовски дава пари на нуждаещи се, завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация, която да подпомага бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, други 550 хиляди дава за сиропиталища и старчески приюти, още 100 хиляди за бедни, болни и сираци, и то при положение че приживе прави голямо дарение на Зографския манастир, параклис за Рилския манастир, дава 550 000 лева на Бигорския манастир, отделно пари на църквата в родния си Галичник, отделно на бургаската църква „Св. Димитър”, отделно на софийската „Св. Никола Софийски”, а колко още пари и за какво е дал, днес никой не знае…
И когато в 1943 г. 82-годишният Аврам Чальовски, един от най-големите български индустриалци за всички времена, е на смъртния си одър, първо опрощава всички дългове на длъжниците си, после близва парченце халва и пожелава да бъде погребан до работника, с когото някога поемат по Големия път, а накрая със сетни сили моли Бог да бди над наследниците му и да ги учи, че в живота единствено важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“…
Аврам Чальовски. Голям българин, голяма класа…
Източник: flagman
