Като цяло разделението София-провинция е колкото класическо, толкова и безумно тъпо. И все пак, ако ще храним селото, трябва да посочим и минусите на големия град.
Да, да, да… Защо идваме тук, като не ни харесва. Айде да си ходим на Брезе. Чували сме ги тия. Тихо сега. Ето 5 кофти неща, които преживяваш, когато дойдеш в София:
Селото се оказА тъкмо в градА
Изумителен е огромният зор да кажеш, че си ОТ СОФИЯ, който масово мъчи и терзае населението. Големият град е пълен с хора, поживели 5-6 години в Студентски град, които на въпроса “откъде си” недвусмислено посочват милата ни столица за свой свиден дом, но парадоксално ходят да си гласуват на Враца.
Благодарение на същите, иначе мръсният, вечно задръстен, злокобно шумен и истеричен град си поема въздух по празници, когато “софиянци” се изпоприберат по родните си места.
А и е факт, че за приятелите ти потомствени софиянци никога не от толкова голямо значение откъде идваш, колкото това е важно за софиянците от Лесидрен.
Няма една тоалетна в парковете
Колкото и да си “градски типаж”, понякога имаш нужда да се разходиш сред дърветата. Ако си в София, парковете са идеалната дестинация за целта. Колко жалко, че затопли ли се малко времето, започват да миришат на урина, тъй като всичката изпита от народа бира на слънце заминава в близките храсти.
Тоалетни няма. Една “еко’ тоалетна за цял парк не се брои. А и е някак естествено да предпочетеш публичното уединение (какъв оксиморон само!) в близкия шубрак, пред това да се заразиш с непотърсена венерическа болест в нехигиеничен пластмасов нужник и то без дори да си се позабавлявал за целта…
Бутат те, ръгат те, зли са
Хубаво е да си тренирал ръгби няколко години, за да можеш невъзпрепятствано да отидеш до работа и да се прибереш после вкъщи. Започва се сутрин в асансьора, където вместо “добър ден”, попадаш на агресивните погледи на съседите, които недвусмислено, макар и невербално, ти намекват, че няма място и за теб вътре и ще почакаш малко.
После идва ред на возенето в градския. Ако успееш да влезеш, то ще е с риск от извадено рамо и някоя друга отнесена псувня за цвят. В такъв момент с бясно умиление си спомняш за селските клюкари пред магазина, които може и да знаят повече от теб самия за личния ти живот, но въпреки това те поздравяват и са любезни.
Шопският диалект не е книжовен български
Изумително е как цЕла София се подиграва на “мекащите” си сънародници, при условие, че повечето граждани на столицата говорят на див шопски. Престижността на този диалект за сметка на останалите е крайно необяснима, а истината е, че лятото, като отидете с благородната си софийска осанка на моренце, звучите повече от нелепо на местните.
– Копеле, зЕми ми една наливна бира от бара
– Нали ходИх преди малко…
WTF?!?!
Всичко е ненормално скъпо
Сигурно е нормално цените на нещата да са по-високи в столицата, имайки предвид и по-високия стандарт на живот, но 3 лева за баничка с боза, само защото си ги взимаш от “Дондуков”, а не от Сточна гара, дето е 500 метра по-надолу? Айде, стига…
Някои търговци прекаляват. Да не говорим за нощните заведения. Навярно десетки софиянци от Вакарел теглят бърз кредит, за да излязат и да се напият в петък вечер някъде, където се танцува…
А колко по-евтино и автентично е във “Фламинго”-то в Троян. Даже с пътя ти излиза по-изгодно…
