Самородно злато в България се установява както в първични руди,така и преотложено в по-млади седименти и съвременни речни наноси.Втория тип находища,както и при преотлагането на вече разрушени и транспортирани материяли.Златоносни расипи се образуват и при разрушаването на интрузивни скали,предимно гранитни в които не се надблюдават промишлени концентрации.Но при тяхното разрушаване и отмиване на леката фракция кварц,слюда,фелдшпати се получават промишлени натрупвания злато.Поради слабата способност за транспортиране,около всяко рудно находище,в което има и минимални съдържания на злато,винаги в речната мрежа наоколо се образуват златоносни расипи.В този смисъл всяко златорудно находище от по-долу описаните представлява переспективен участък за търсене и промиване на расипно злато.
У нас собствено златни находища,т.е. разработвани изцяло за добив на злато,има две:Злата и Говежда.Мина Злата се намира в района на град Трън,близо до село Велиново,разположено на около 10 км югоизточно от Трън.Златото се установява в три минерализационни етапа.Съдържанието му варира от 15 до 100 грама на тон.
Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина,на територията на гр. Монтана.Намира се в района на селата Говежда,Копиловци и Дива Слатина,отстоящи на около 5-12 км южно гр.Чипровци.Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили,съдържащи злато.Около тях са се образували делувиални и алувиални расипи,носещи злато.
Освен от собствени златни находища злато в България се добива попътно и в редица оловно-цинкови и медни находища.По този начин се формират няколко района,переспективни за търсене и добив на злато,които ще разгледаме подробно.
В северна България могат да се отделят два:
Първият район е разположен по поречието на р.Огоста и неиния приток р.Златица.Най-богати са расипите на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци.Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци,минаващи в околностите на селата:Говежда,Дива Слатина,Дълги дел,Копиловци,Главановци,Меляне,Помеждин разположени по поречието на р.Дългоделска Огоста,краи селата Железна и мартиново,лежащи на р.Чипровска река около гр.Чипровци.Богати на злато са и расипите на р.Златица и р.Бързия и край селата лежащи на тях:Черешовица,Котеновци,Лесковец,Гаганица,Бързия,Комарево,Костенци,Боровци и около гр.Берковица
Втората област,където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България,е по долината на р.Янтра и нейните притоци по горното течение,разположени в околностите на гр.Габрово
Друг важен район е Средногорският,който най-общо можем да поделим на няколко подрайона,развити от запад на изток,както сладва:
-околностите на Витоша-с. Боснек,с.Владая,кв.Княжево,кв.Драгалевци,кв.Симеоново;селата Панчарево,Кокаляне,Железница,Бистрица лежащи по р.Искър и притоците й от горното течение;
По горното течение на р.Палакария в околностите на селата Ковачевци,Поповяне,Алино ,Ярлово;
по горното течение на река Струма край селата Чуйпетлово.Кладница,Рударци,Студена-околностите на големите медни находища,разкриващи се в Средногорието:поречието на р. Тополница и неините притоци-Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна,или в околностите на гр.Стрелча и Панагюрище.Переспективни са и районите на север около гр.Средногорие,Челопеч,Златишка планина,където е и находището Свищиплаз,поречието на р.Тунджа край Казанлък.В околностите на самите медни находища-Челопеч,Елаците,Елшица,Мина Радка,Цар Асен.Находището Бакаджик и неговите околности,разположени югоизточно от гр.Ямбол.По р.Тунджа при с. Копринка,по р.Стара река,Крива река и Адгница или краи селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.
Средногорския район се включва и находището Кольо Мариново,Чирпанско.Находището е в местността Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи,достигащи до 0,3 мм.Средното съдаржание е около 5 гр. на кубичен метър,но в някои участъци достига до 20 гр.м3.Злато се среща още и в Пловдивско при селата Изворово и Набожно.
Следващият значим златоносен район е Краището,в околностите на Кюстендил и по специално на север от него.Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на селата:Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Трекляне,Средорек,Долно Кобиле,Долно Уйно,Драговищица,Герановци и всички на север от Кюстендил.В околностите на Трън е вече опоменатото находище Злата.
Последния значим район е цялата Рило-Родобска област,която е изградена от гранити и гранито-гнайси.Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи.Най-общо може да се каже,че почти всички реки,които секат тази област,малко или повече носят и отлагат в наносите си злато. Переспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци:Караджадере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.С много високо съдържание на злато са наносите и речните тераси по р.Арда и притоците й:Крумувица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др. По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни раиони са със значимо обогатяване в техните разсипи.Това са Маданския руден район,селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинскят руден район,Звездел-Галенитският руден район,в околностите на Момчилград,Ивайловград,Крумовград,Златоград,Хасково и др.
