Онова, което предложихме преди президентските избори под лозунга “Народът срещу мафията” беше набързо потушено, разводнено и трансформирано. Мафията, чрез мимикрия, отново се спасява. Защото хората още не са разбрали истинската причина за станалото и очакващото ги.
Ще се върна накратко към близкото минало. Някъде в средата на 1990 г. беше свикана голяма работна група за анализиране на започналото социалдемократизиране на партията и държавата. И единственият икономически и идеологически анализатор сред новопръкналите се по онова време нови икономисти, идеолози и политици бях аз, който зададе може би единственият уместен въпрос – за системата, т.е. нищо няма да е ясно, докато не определим нашето отношение към собствеността.
Не ставаше дума за частната собственост, която в НРБ никога не е била забранена, а за огромната държавна и обществена собственост /и основни фондове/, наследство на НРБ, която минимум възлизаше на 150 милиарда долара /по днешни оценки около 500 милиарда/.
Прогнозата за съжаление се сбъдна защото именно държавната собственост, нейното разграбване, приватизиране, унищожение, присвояване на труда и спестяванията на няколко поколения българи, стана хранителната среда на най-лошия паразит – мафията.
Мафията е безпартийна безнационална, без цвят и без мирис, тя е мафия, покровителствана от своите господари на Запад, чиято цел беше да превърнат България в труп, тъй като за нея в техния Нов ред нямаше място. В България се появи мафия, която си има държава, която заграби и завлече държавната и обществена собственост, която по принцип дава силата на всяка съвременна държава.
Силата на държавата е право пропорционална на величината на държавната собственост. У нас тя беше сведена до нула, заради което и държавата е труп.
Докъде ни докараха тиквите и мутрите?
България е на последно място в ЕС по всичко. Изпреварват ни всички с все повече.
България е в агония. Имунната й система е на нулево равнище. Отчаянието е пълно.
България е бедна, гладна, в безпътица и без перспектива. Наложеният модел унищожи държавността. България се превръща в една несъстояла се държава, българите – в несъстояла се нация. През последните 26 години излязохме от основното русло на еволюцията, вцепенени от страх и безсилие заради шепа примитиви. Криминално-мафиотският рак пусна метастази навсякъде. Той проби и погълна държавата, унищожи обществото. В България днес няма нито една политическа или социална институция, която да не е изнасилена от управляващата мафия.
Мафиотът, охраняван от 30 себеподобни мутри, диво се озърта в необичайния за него исторически интериор – всичко това е за крадене! Заради това отново и отново се връща към властта – за да окраде и онова, което не е успял предишния път.
През тези 26 години в страната беше въведено извънредно положение и окупация на вътрешни и външни бандити.
Държавата престана да бъде партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, подкупни съдилища и прокуратура, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове, за да се стигне до сегашната ситуация, в която в България прилично живеят само 1 на сто, а останалите 99 на сто се лумпенизират и нямат мотивация за живот.
Съвременна България е АНТИдържава. И общото между нея и нормалната държавност е колкото между Христос и антихриста.
Но същността е по-дълбока. Преди всичко е въпросът какво се случи преди 26 години. Всеки преврат от такъв мащаб изтласква на повърхността мръсотията и тинята – луди, маниаци, авантюристи, садисти, мародери, разрушители, примитиви, игноранти. Но те са само на повърхността на тектоничния преврат, изродил се у нас в най-канцерогенната му форма на мутренската държава.
Над България постепенно се спусна мъглата на новото средновековие. България стана заложник на корупцията и на просташката организирана престъпност. Чрез пълното деиндустриализиране и пълното деобразование на нацията постепенно, но неотклонно, масите бяха дебилизирани с помощта на медиите, чалгата, тъпите развлечения.
Оглавихме всички негативни класации на ЕС: по корумпираност – първи, по сива икономика – първи, по скъпи кредити в ЕС – първи, по спад на трудовата заетост – първи, по скъпа енергия – първи. Последни по качество на здравеопазване и образование. Съдебната система беше превърната в изтривалка за предишните и сегашни престъпления.
Демонтажът на държавата и народа се води целенасочено, с използване на силови престъпни и криминални технологии.
По този начин беше демонтирана централната матрица на българския народ. От народа остана население или маса от хора, които нямат надличностно съзнание и колективна воля, които са загубили способността за логично мислене и откриване на причинно-следствените връзки.
Заради това в момента народът е болен и лишен от дееспособност. Но даже в това състояние продължават да му нанасят удари.
Гражданското разпадане е налице, както и разпадането на държавността.
Политическият икономически и обществен живот разделен на “ние” и “те”. Последните са “бандити, мутри, крадци, далавераджии”.
Ситуацията е “те” или “ние”. Спиралата на взаимната омраза ще продължава да се навива, докато не се скъса. “Те” вече са в паника. България е срещу тях, и те – срещу нея.
Истината е следната – след 26 години “демокрация”, на българите им се повръща от всичко – мизерията, престъпната политическа класа, грабежа, мафията.
Започна взривът на социалното народно недоволство. Това е взривът срещу актуалната система.
Ставащото в момента са първите пробни балони. След тях ще дойдат следващите, но даже и първите могат да се превърнат в социална лавина.
По принцип революциите си приличат. В своето развитие преминават през три етапа- моралното делегитимиране на съществуващата власт, масовите политически протести и свалянето на стария режим.
Революциите обикновено започват внезапно. Денят и часът на нито една досега не е бил предсказан. Началото обикновено е някакъв нищожен на пръв поглед повод, който дава тласък на грандиозна социална и политическа динамика.
Всичко става бързо. Едва сме чули за неголемите безредици и центровете на големите градове са пълни с хилядни демонстрации, към които се присъединява полицията и армията. Така се раждат нациите.
Дали това означава, че България е на ръба на социалната революция? Според всички закони тя вече да е започнала.
Това е и отговорът на въпроса “Какво да се прави?”
Той може да бъде поставен и иначе. “Ние тях, или те нас”, като в двата въпроса и тяхната последователност се крие отговорът.
Заради това казваме – голямата война на България тепърва започва. Ситуацията е нова – народът срещу мафията.
Ставащото в съвременния свят, в това число и в България, е предсмъртна агония. Това е грандиозна война в мащаба на цялата планета, защото и кризата е планетарна. Двубоят е колосален, исторически, космически.
Заради това казваме, че кризата е системна и може да бъде решена само с унищожение на системата.
Това е целта. Към нея, всички средства са позволени, включително силовите. Имаме шанс поне веднъж да влезем в историята с нещо истинско.
