Предвижданията са производството на месо от трите основни вида да нарасне с около 2% спрямо десетгодишните средни равнища, като увеличението спрямо 2016 г., особено при свинското месо ще бъде значително – около 2,60%.
Ръстът ще се дължи основно на повишаване на произвежданите количества в Китай, САЩ и Бразилия. След по-слабата 2016 година в Китай, който е и най-големият производител на свинско месо в света, през 2017 г се очаква известно възстановяване.
В същото време, Китай се опитва да преструктурира географски своето производство на свинско, като го изнесе по урбанизираните територия и от крайбрежието, което неминуемо ще се отрази на производството и е много вероятно силните нива на внос да продължат и през настоящата година.
Китайският пазар влияе силно на търговията със свинско месо в световен план. Очакванията са, че повече страни ще получат достъп да китайския пазар, като по този начин конкуренцията ще се засили, а цените ще бъдат притиснати надолу, като основна роля тук ще играят валутните курсове.
Русия успява да компенсира намаленият внос с ръст във вътрешното производство. Стабилното търсене и възможността за инвестиции в сектора допринасят за развитие на свиневъдството дори при отпадане на руското ембарго, руският пазар за внос няма да е същият.
Производството на говеждо месо ще продължи своя възходящ мащаб (1,38% ръст). Ръст се очаква при повечето от основните страни производителки, най-вече в страните от Северна и Южна Америка. Единствено в Австралия и Нова Зеландия ще има спад в произвежданите количества за поредна година.
Въпреки опита за съживяване на месодайното животновъдство България не може да задоволи вътрешните потребности от говеждо месо и разчита основно на внос. Според експертите обаче до 2021 година страната едва ли ще развие този месодаен подсектор.
Докато през 2016 година в страната са заклани 218 хиляди телета, прогнозите на експертите са, че още през 2017 г. този брой ще намалее до 194 хиляди телета и в бъдеще ще продължи да намалява.
Вътрешното потребление също няма да се промени съществено.
По традиция българският потребител разчита основно на пилешко и свинско месо. Но през последните години свинското доста отстъпи като търсене.
Интересно е, че съседна на нас Сърбия е с консумация на свинско около 42
килограма на човек, което е много повече отколкото е консумацията в България – 23 кг на човек и едва към 2020 г. се очаква да достигне 26-27 кг.
През 2015 г. в страната е произведено 68,9 хил. тона свинско месо, а през 2016 г. се очаква да се произведе около 74 хил.т., което е ръст от 10%. Като цени обаче се отбелязва спад, който е най-голям за последните 5-6 години.
Производството на свинско месо в страната отдавна не отговаря на търсенето на месната индустлия, затова и през миналата година вносът е достигнал 110 хил. т.
По данни на НСИ най-голям внос на свинско месо през 2015 година е реализиран от Испания (34,4 хил. тона), следван от Франция (20,05 хил. тона), Германия (18,19 хил. тона), Холандия (8,6 хил. тона) и Полша (6,2 хил. тона).
Прогнозите при пилешкото месо са за постоянен ръст в производството не само в страната, но и в световен мащаб. Това ще влияе върху цените, които ще продължат да падат. Цените на едро ще се движат около 2 800 – 2 900 лв./тон, докато при цените на дребно пазарът ще върви средно по 4,8 лв./кг.
През 2015 година в страната са произведени 92,8 хил. тона птиче месо, вътрешното потребление е било 89,8 хиляди тона. Затова и в бъдеще птицефермите трябва да разчитат не само на вътрешния пазар, но на износ, ако искат да се развиват.
На този етап страната ни изнася основно в съседните Балкански държави. Конкуренцията обоче е голяма и експертите не предвиждат голям ръст в този експорт.
SINOR.bg
