Допреди няколко месеца правителството се хвалеше, че след години на дефицити НЕК най-накрая ще приключи с положителен резултат през 2016 г. Предварителният отчет на дружеството показва, че това не е точно така. Нещо повече – загубата е по-голяма в сравнение с 2015 г., което означава, че състоянието на компанията, а оттам и на електроенергийния сектор, не само не се подобрява, ами се влошава.
От предварителните данни се вижда, че загубата от оперативна дейност на НЕК за м.г. е 74,8 млн. лв., което е леко подобрение в сравнение с 76,8 млн. лв. загуба през предходната година. Тук трябва да се направят две уточнения. Налице са 371,8 млн. лв. приходи от финансиране за покриване на щети, които са еднократни, и високи „други” разходи в размер на близо 583 млн. лв. в сравнение със 73,4 млн. лв. през предходната година. Последните включват разходи за глоби, неустойки, местни данъци, командировки, данъци върху разходите, обучения, дарения и др.
Загубата преди облагане с данъци на дружеството за 2016 г. по предварителни данни е 126,4 млн. лв. в сравнение със загуба от 96,4 млн. лв. за 2015 г.
В същото време се наблюдава подобрение при нетния оборотен капитал на компанията, който показва доколко компанията е платежоспособна в краткосрочен план. Този показател се подобрява от -2,1 млрд. лв. в края на 2015 г. до -615,7 млн. лв., но остава отрицателен. Рязкото подобрение обаче в голяма степен се дължи на счетоводни операции. Към края на септември 2016 г. нетният оборотен капитал на НЕК е минус 1,6 млрд. лв. (без задълженията на НЕК по арбитражното дело с „Атомстройекспорт” от 1,18 млрд. лв.) и включва краткосрочен дълг към БЕХ от края на април м.г. От пояснителните бележки към предварителния отчет става ясно, че краткосрочно задължение, в размер на около 1,02 млрд. лв., се изменя в дългосрочно с главница от близо 1,05 млрд. лв. и понижение на лихвата с 1,075 пр.п., според подписано допълнително споразумение на 20 декември 2016 г. По този начин се постигат два ефекта – значително подобряване на нетния оборотен капитал за сметка на увеличаване на дългосрочните задължения и намаляване на текущите разходи за лихви на НЕК.
Сходна е операцията и със задълженията на НЕК по арбитражното дело с „Атомстройекспорт”, които до края на септември се водят текущи. На 8 декември НЕК получава държавна финансова помощ в размер на 1,17 млрд. лв., за да се разплати с „Атомстройекспорт”, която трябва да върне за 7 години. Т.е. краткосрочното задължение към руската компания се трансформира в дългосрочно задължение към държавата в лицето на Министерството на енергетиката. Това задължение включва около 800 млн. лв. за придобиване на ядрено оборудване и около 370 млн. лв. натрупани лихви. Неясно защо обаче в предварителния отчет са записани задължения към министерството само в размер на около 805 млн. лв. (стойността на придобития актив), а не пълното задължения от 1,17 млрд. лв.
Тези упражнения може и да подобрят текущата ликвидност (да я направят по-малко отрицателна), но дългосрочните пасиви на компанията се увеличават с над около 1,7 млрд. лв. (с уговорката, че няма информация защо задълженията към държавата са с 365 млн. лв. по-ниски). Отлагането на задължения във времето е начин за намаляване на тяхното бреме върху компанията и нейните клиенти, но за сметка на изплащане на повече лихви. Към момента няма яснота кога енергийният регулатор ще започне да включва части от натрупаните задължения на компанията в крайните цени, така че те да започнат да намаляват.
Нещо повече, според регулатора „за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи, свързани с неустойки и други плащания вследствие на неизпълнение по сключени договори, както и лихви за забавяне”. Това означава, че лихвите и неустойките автоматично се превръщат в загуба за компанията, която или ще я декапитализира, или ще я принуди да продава на по-високи цени на свободния пазар.
Въпреки че това е предварителен отчет, по който предстоят ревизии, той дава ориентировъчна представа за резултата от предприетите реформи. Към момента той не е особено впечатляващ. Балансирането на сектора, ако приемем, че такова наистина има, в най-добрия случай е нестабилно, както отбелязва и Световната банка в наскоро публикуван доклад. Проблемите в сектора са далеч от решение и са необходими още много усилия, които да доведат до трайно стабилизиране.
*Материалът е от седмичния бюлетин на ИПИ. Заглавието и подзаглавието е на iconomist.bg
