Ужасът превзема Белгия

Малка, но разделена страната пламна, а холандско- и френскоговорящите граждани все още са съперници Брюксел, Белгия 31 Окт. 2020, 08:00 201 прочита 0 коментара 1 от 1 Толкова малка, а толкова разделена – въпреки всички мерки, които бе предприела, Белгия се превърна в една от страните, които бяха най-тежко ударени от втората вълна на коронавируса. Статистиките, които идват от там, са един от най-притеснителните на континента. Ако някога е имало общ враг, който да обедини съперничещите си холандско- и френскоговорящи граждани и региони, това със сигурност би бил COVID-19. Но дори и сега сътрудничеството между тях е толкова трудно, че на римокатолическите епископи в страната се наложи да отправят призив към всички – в името на Господа, да покажат известно единство. “Можем да спечелим битката срещу коронавируса само ако го направим заедно“, заявиха епископите в съвместно писмо преди Деня на вси светии в неделя, подчертавайки различията в правилата, наложени от националното правителство и тези от трите регионални правителства на страната, които са отговорни за площ 300 километра в най-широкия си обхват. Тази седмица се появиха новини, че Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията е регистрирал в Белгия – свита между Германия, Франция и Нидерландия – най-високия 14-дневен ръст на дневни нови случаи на COVID-19 на 100 000 граждани, задминавайки Република Чехия. С 1390,9 на 100 000 души тя задминава дори огнищата като Франция и Испания. Досега са загинали близо 11 000 души, но според експертите цифрите не показват пълния мащаб на кризата. Всичко това се случва в богата нация от 11,5 милиона души, където не по-малко от девет министри – национални и регионални – имат думата по въпросите на здравеопазването. Изречението “по-малко е повече” така и не достигна до белгийските висши ешелони на властта. “Много политици могат да претендират за власт, но в крайна сметка никой никога не носи отговорност”, казва историкът и бивш член на Европейския парламент Лукас Вандер Таелен пред The Independent. Той нарече системата на Белгия от няколко слоя на управление, която да обслужва 6,5 милиона холандско говорещи фламандци на север и 5 милиона франкофони, “институционална лазаня”. По време на пандемията белгийското население беше обединено в едно: общото чувство на объркване и недоумение относно непрекъснато променящите се мерки, наложени от различните правителствени слоеве. За някой, който живее близо до Брюксел, часът на затваряне или ограниченията за посещаемост на спортна зала можеха да означава три различни неща в радиус от 20 километра. Късно във вторник регионалното правителство на Фландрия най-накрая обмисли адаптирането на вечерния час за коронавирус, за да съответства на този във франкофонския регион и Брюксел. Но не след дълго се отказа. На север часът остава полунощ, а в други области е 22:00 часа, усложнявайки живота на всички, които пътуват от един регион до друг за работа. Дори по време на здравната криза лингвистичните раздори отново бяха налице – нещо, което никога не е било напълно овладяно за почти два века и две световни войни, когато цялата нация също бе изправена пред един общ враг. Кристоф Д’Хейз, кметът на Аалст във Фландрия, наскоро заяви, че повече няма да приема пациенти от Брюксел, до голяма степен – франкофонската столица на Белгия. “Медицинската солидарност има своите граници”, каза той. Директорите на болниците не се съгласиха и настояха, че същността на медицинската солидарност е липсата на граници. Когато болницата UZ в Брюксел, с фламандски корени, предупреди, че столицата трябва да предприеме по-строги действия за овладяване на кризата, здравният министър на Франкофон Брюксел Ален Марон отвърна, че “когато фламандска болница в Брюксел има проблем, то то е основен проблем, но когато шест от 14-те болници във фламандски Антверпен са в същото положение – никой не говори за това.” Вандер Таелен е виждал всичко това и преди. “Толкова бързо се стига до нивото на селската политика. Дори когато на картата е заложен живота на много хора.” Това, което допълнително усложнява проблемите на твърде многото правителства в страната е, че Белгия беше без напълно функциониращо национално правителство в продължение на почти 500 дни, преди премиерът Александър Де Кроо да събере 7-партийна коалиция преди месец. Една от последните мерки, които неговият предшественик взе през септември, беше да облекчи мерките срещу вируса – действие, което бе против съветите на медицински експерти. Това отпускане сега отчасти е причината за високият брой заразени. Шарл Мишел, председател на Съвета на Европейския съюз, бе поддръжник белгийската политика, но сега вижда, че срещу такъв враг е ефективен само континентален подход, а не купчина от лошо координирани местни мерки. “Разбира се, здравето – подобно на социалните въпроси – е преди всичко въпрос на държавите-членки и дори на регионите. Тази криза обаче вече показа, че никоя отделна страна не може да се справи сама със ситуацията”, каза той във вторник. “Всяко частично управление на тази епидемия, при което някои ще излязат от кризата по-добре от други, би послужило само за изостряне на икономически дисбаланси.” А що се отнася до нестабилността на правилата в Белгия, римокатолическите епископи призоваха всички да прилагат едно основно правило: “Следвайте най-безопасната мярка, най-сигурната от тях.