Загубата за един е печалба за друг. Тази житейска мъдрост бе потвърдена след периода на забрана за износ на електроенергия, който продължи близо месец. Ветото бе наложено на 13 януари по искане на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) заради студената зима, довела до високо потребление от над 7700 mW във върховите часове на натоварване и отказа на Румъния да ни достави нужните количества заради форсмажорни обстоятелства на нейна територия.
България отново започна да изнася електроенергия от полунощ на 9 февруари, защото предния ден към 19,30 ч. у нас в действие бяха мощности, които произвеждаха над 7200 mWh, а вътрешното потребление спадна до 6760 mWh. След възстановяването на експорта България изнася за Гърция до 350 mW в някои часове от денонощието, за Македония – до 145 mW и 150 mW за Сърбия. Износът е поет от допълнително натоварване на ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове.
Цените на енергийната борса в деня, в който бе разрешен износът на електроенергия, вече се движеха между 44 лв./mWh и малко над 136 лв./mWh за пиковите часове. На 13 февруари най-ниската цена, регистрирана на борсата, бе малко повече от 44 лв./mWh, а най-високата надхвърли 168 лв./mWh сутринта между 9 и 10 ч. За сравнение предишния ден най-ниските и най-високите стойности бяха съответно между 14,08 лв./mWh и 135 лв./mWh.
Цените на електроенергията у нас веднага след преустановяването на износа още на 14 януари се сринаха на нива между 19,34 лв./mWh и 43,59 лв./mWh на борсата. За сравнение по същото време в региона токът се търгуваше между 32 и 66 евро за mWh. Това се оказва добре дошло за индустрията, която се възползва от евтината енергия. Затова, когато се заговори за възстановяване на износа, от Българската федерация на индустриалните eнергийни консуматори (БФИЕК) призоваха забраната да бъде продължена, с мотив да се стабилизира енергийната система. Пред „Икономист“ Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на БФИЕК, потвърди, че исканото продължаване на срока на ветото има за цел да задържи ниските цени за индустриалните потребители. Това не стана, защото останалите по енергийната верига бяха претърпели загуби.
Кой пое щетите
Търговците на електроенергия веднага се оплакаха, че имат загуби заради невъзможността им да изпълнят условията по сключените от тях договори. По тази причина те са принудени да купуват по-скъпа енергия от съседни страни, за да покрият част от търговските си ангажименти. По данни на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) преките загуби за периода на забрана са около 35 млн. лева за всички износители. Освен това самите производители също са понесли щети, каза пред „Икономист“ председателят на асоциацията Мартин Георгиев.
Когато държавните производители, като АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ бяха принудени да продават по регулирани цени на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик по цени около 43 лв./mWh, а не на регионалния пазар, където цените надхвърляха 120 лв./mWh, но не бяха допускани на борсата, щетите им са доста значителни, обясни Георгиев.
Тези загуби не са изчислени, защото от служебното Министерство на енергетиката казаха, че оценката на въздействието на мерките за ограничаване на количествата от държавните производители за борсата и за износ предстои. Цените на борсата са били по-високи от тези, които НЕК плаща, но пък те са резултат от намаленото предлагане именно заради оттеглянето на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Затова анализът не би бил еднозначен, допълниха от енергийното ведомство.
През януари цените за електроенергия на балансиращия пазар при недостиг бяха увеличени с 40 процента, тогава цените достигнаха над 250 лв./mWh, каза пред „Икономист“ председателят на асоциация „Свободен енергиен пазар“ Соня Кадиева. Ние нямаме обяснение защо се получи това, след като енергийният регулатор определя тези цени, и правилата са същите, както и през декември, но сметките ни са с 40 на сто по-високи, допълни тя.
Замръзналият студен резерв
Прекратяването на износа се случи не само заради високото потребление, а и заради проблеми при активиране на студения резерв от няколко ТЕЦ-а. Везните бяха наклонени и от проблеми в топлофикационни дружества, снежната покривка, която спря работата на фотоволтаиците, и обледяване на вятърните перки, както и намаляване на водните количества в язовирите, което пък затрудни работата на ВЕЦ-овете. Европейските регулации допускат прекратяване на износа, но само при условие че работят всички мощности от „студения“ резерв. Фактът, че те не успяха да се включат в системата, провокира енергийния министър в оставка Теменужка Петкова да започне проверка на резервните мощности. Изводите показаха, че 5 централи са имали проблем с производството на електроенергия, макар и по различно време, въпреки че получават от държавата средства (около 7 млн. лева годишно), за да поддържат готовност при нужда. Неизправни се оказаха четирите централи на бизнесмена Христо Ковачки – ТЕЦ “ Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Русе“, ТЕЦ „Марица 3“ – Димитровград, както и държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. При повечето от тях проблемът бе във въглищата, които заради ниските температури замръзнаха, както и ниските води на р. Дунав, които попречиха на ТЕЦ „Русе“ да включи резерва си навреме. Тъй като централите са задължени да дават всекидневна информация в ЕСО за състоянието на резерва и запасите от гориво, така че да могат да бъдат активирани веднага, а това не стана, сега те ще бъдат санкционирани от ЕСО. Централите ще платят над 3,6 млн. лева, както е записано в договорите им за студен резерв, казаха за „Икономист“ от системния оператор. Оттам не уточниха коя централа колко ще плати, като заявиха, че посочената сума не е окончателна.
В информацията за проверката на мощностите от студения резерв не бе оповестено дали тези блокове от централите са работили за свободния пазар в нарушение на договорите им, за което „Икономист“ писа.
Според служебното енергийно министерство спреният износ при неактивиран изцяло студен резерв няма да предизвика санкции от ЕС, тъй като зимата е била най-студена от 27
Ролята на НЕК
Ние нямаме щети от нереализиран износ на електроенергия, защото изнасяме само при свръхпроизводство, а през януари нямаше такова, казаха за „Икономист“ от държавната НЕК. Оттам признаха, че са използвали недостатъчното количество вода в язовирите за производство на електроенергия от ВЕЦ, но посочиха, че са го направили по разпореждане на Централното диспечерско управление към ЕСО заради общия недостиг.
Автор – Стела Ненкова, Икономист
