Еврокриза, бежанска вълна, Брекзит: проваля ли се Европа? В интервю за ДВ известният германски икономист Ханс-Вернер Зин посочва не само диагнозата, а дава и рецепти за лечение на Стария континент.
ДВ: Проф. Зин, Брекзитът придобива все по-ясни контури. В книгата си “Черният юни” Вие призовавате и Германия да започне преговори с ЕС – едновременно с Великобритания. Но за какво точно трябва да преговаря Берлин с Брюксел?
Ханс-Вернер Зин: Един от въпросите е този за блокиращите малцинства в Съвета на министрите. Според Лисабонския договор, за блокиращо малцинство са необходими 35% от населението на ЕС. Навремето този дял с лекота беше постиган от Германия, Великобритания плюс страните от т.нар. Дойче марк блок (Австрия, Финландия и Холандия, които са били с фиксиран курс към западногерманската марка), както и от средиземноморските държави взети заедно. Сега, когато Великобритания остава извън борда, страните от някогашния “Дойче марк блок” вече ще имат само около 25 процента. А това не е достатъчно за блокиращо малцинство, т.е. страните, които са привърженици на свободната търговия, трябва да се опасяват от превръщането на Европа в търговска крепост. Бих посочил и редица други теми, по които трябва да се преговаря с Брюксел.
ДВ: Например?
Ханс-Вернер Зин: Да вземем инструментариума на Европейската централна банка (ЕЦБ) и начина, по който тя е структурирана. Не е нормално тази банка да бъде в огромна степен нещо като механизъм за спасяване на други държави, рисковете за което обаче да се носят основно от германските данъкоплатци, а в същото време Германия да има право на глас колкото една Малта. И по този въпрос трябва да се променят правата на гласуване. Освен това трябва да бъде сложен край на практиката ЕЦБ да изкупува в сегашните огромни мащаби държавни ценни книжа, което представлява монетизация на държавния дълг. А член 123-ти на Договора за функционирането на ЕС забранява това. Очевидно обаче от банката са открили малка вратичка в договорите.
ДВ: Вие предлагате план от 15 точки за ново начало в Европа. Как изглежда предложението Ви за оздравяване на еврото?
Ханс-Вернер Зин: Най-напред трябва да се приложат мерките, които вече изложих по-горе. След това предлагам еврочленството да стане по-гъвкаво. Аз наричам това “дишащо евро”: страните, за които скъпото евро се е превърнало в проблем, да имат възможност да напуснат еврозоната. А след няколко години, когато отново покрият критериите за членство във валутния съюз, да могат отново да въведат еврото. Това трябваше да бъде приложено например по отношение на Гърция. През лятото на 2015 германският финансов министър Волфганг Шойбле дори беше подготвил пътя за прокарването на това решение. Той разполагаше с подкрепата на още 15 финансови министри от еврозоната. Планът му обаче беше осуетен от едно съвместно действие на германската канцлерка Ангела Меркел и на френския президент Франсоа Оланд. Това бе едно напълно погрешно решение. Ако Гърция беше напуснала еврозоната, днес щеше да е много по-добре, защото девалвацията щеше да ѝ даде възможност отново да генерира икономически ръст.
ДВ: Вие сте посветили седем точки от програмата си на въпроса за контрола на миграцията – вътрешен и външен. Кое е най-важното тук?
Ханс-Вернер Зин: Хаосът с мигрантите през 2015 година също допринесе за решението на британците да напуснат ЕС. При това в годините след войната британците вече се бяха опарили достатъчно с масовата миграция, която спря чак след присъединяването на Острова към ЕС през 1973 година. Затова във Великобритания все още гледат много критично на дългосрочните последици от такива процеси и не искаха нова мигрантска вълна. Европейският съюз преследва три големи цели: да запази социалните държави, да осигури свободното придвижване на хора вътре в Общността и да интегрира мигрантите в социалните системи на страните-домакини. Дейвид Камерън искаше да забави процеса на интегриране на мигрантите в британската социална система, но се провали заради силната съпротива от Брюксел. А щеше да е по-добре, ако той беше успял, защото тези три цели са несъвместими. Една от тях трябва да бъде жертвана. Ако нищо не се промени, тогава всички нуждаещи се ще се преместят да живеят в най-добре функциониращите социални държави и рано или късно ще ги разрушат. Това насърчава една безмислена миграция и води до разрушаването на структури, които сами по себе си са много смислени. Ние се нуждаем от социалната държава и не желаем да ограничаваме свободното придвижване. Значи трябва да променим нещо по третата точка. По-конкретно аз предлагам да разделим социалните права на две части: да има такива, които всеки от нас си е изработил в държават, която пребивава, и други, които да получаваме наготово от родината си. Сред първите са например помощите при безработица и пенсиите, които трябва да бъдат изплащани от страната-домакин. Всички останали социални услуги обаче, според мен, трябва да бъдат осигурявани от родните страни на мигрантите, коит да имат правото да ги консумират в свободно избрана от тях страна. Един пример: ако германец, който живее на социални помощи, реши да се премести в Испания, защото там е по-топло и по-слънчево, той трябва да има това право. Не обаче и да иска от испанската държава да му плаща издръжка, както всъщност е възможно днес.
ДВ: Какво още включва Вашата програма за ново начало в Европа?
Ханс-Вернер Зин: В Европа се нуждаем от партньорство за сигурност. Трябва да възкресим старата идея за Западноевропейски отбранителен съюз, която беше отхвърлена през 1954 година от френското Национало събрание. В перспектива трябва да се откажем от националните си армии и да изградим една общоевропейска армия. Също така се нуждаем незабавно от енергични мерки за охрана на външните граници на ЕС. По този въпрос Европа има нужда от спешни действия.
ДВ: Вестник “Ди Велт” писа, че отчасти ЕС вече не функционира както трябва и че не е в състояние да се реформира. Съгласен ли сте с тази оценка?
Ханс-Вернер Зин: Самият ЕС е един успешен проект. Еврото обаче е по-малко успешно. То доведе до много спорове и напрежения, които сега се изливат върху политиката. Аз бих разделил много стриктно ЕС от еврото.
Ханс-Вернер Зин е бивш дългогодишен президент на мюнхенския Институт ИФО и един от най-известните и уважавани икономисти в Германия.
