Консултантската компания Colliers International класира най-влиятелните градове в Европа. В нея участват 20 големи града, подредени спрямо индекс, който се определя като съотношение на параметри, свързани с наличие на талант, локация и разходи. Взимат се предвид производителността на работната сила, капацитета и характеристиките на кадрите, стандарта на живот в града, разходите за труд на работодателите, както и сигурността на държавата, в която се намира, по отношение на пазарна икономика и трудово законодателство.
Лондон и Париж са на челните места, главно поради техния мащаб. Париж е с водеща позиция по производителност, капацитет и цена на работната сила. Градът се класира добре и по отношение на количеството (латентни) кадри, които биха подлежали на наемане. Причината за това са по-високите нива на временно безработни лица в сравнение с тези в Лондон. Въпреки това, като краен резултат, отчитащ и пазарния риск, Лондон печели първото място в класацията. Трудовото законодателство в Обединеното Кралство е по-либерално от това във Франция, което е сред основните причини компаниите да предпочитат Лондон като бизнес локация.
Трети е друг британски град – Манчестър.
Стокхолм заема четвъртото място, като се представя стабилно във всички области, които се разглеждат при изчислението на индекса. Квалификацията на работната сила и насоката на развитие на икономиката, затвърждават водещата му позиция по отношение на дигиталната среда в града.
Дъблин също е напред в класацията по подобни причини. Познанията по английски език са сред основните предимства на градовете в Обединеното Кралство пред останалите в Европа. Сред позитивите на Дъблин е и либералното трудово законодателство и прозрачността на пазара на труда. Всъщност жителите на града като цяло имат по-високо ниво на владеене на английски език в сравнение с тези в мултикултурния Лондон.
Мадрид и Барселона се класират добре по отношение на жизнен стандарт и наличие на латентна работна сила, но не и като пазарен риск. Това е причината Мадрид да изпадне от 3то до 8мо място, а Барселона от 7мо до 16то.
Мюнхен само веднъж е бил сред първите пет града. Поради недостатъчно добри параметри по критериите „жизнен стандарт (цена на издръжката на живот)“ и „наличие на работна сила“, не може да се задържи в челната петица.
Най-изненадващо е продължаващото слабо класиране на Берлин, което би могло да се обясни с прекалено голяма зависимост от публичния сектор, въпреки позитивното развитие на ИТ компаниите, медиите и телеком операторите в града.
Мястото на Франкфурт се дължи на ограничен капацитет и това, че е сравнително скъп град по отношение на жизнен стандарт.
В дъното на класацията са Милано, Будапеща и Брюксел. Брюксел и Милано са там, поради високите разходи и пазарния риск. Брюксел има най-ниския резултат от гледна точка на регулация на трудовия пазар, а покрай ситуацията с референдума в Италия, положението за Милано не е много по-добро. Будапеща също се характеризира с висок риск, но и състоянието на икономиката и наличието на латентна работна сила също оказват влияние.
Деймиън Харингтън, Директор пазарни проучвания, Colliers EMEA, казва: „Важно е да се отчете, че тежестта на всеки параметър в индекса варира за различните ползвателите на офис площи и това може да промени класацията на градовете. Например, компаниите, които са най-чувствителни към разходите, е възможно да считат пазарите в Южна, Централна и Източна Европа за по-привлекателни от тези в Северна и Западна. Компаниите, които са фокусирани върху по-дигитално ориентираните държави, ще изберат Стокхолм и Прага, пред Барселона или Брюксел.
