През изминалите три години от язовирите “Камчия” и “Цонево” е изпускана много повече вода от необходимото.
Тя е използвана за производство на ток от едноименните ВЕЦ-ове, като тази дейност е ограничена в рамките на допустимото едва през 2020 г.
В резултат на това и на по-малкото валежи два от най-големите язовири в Източна България са с критично нисък обем.
Чудесно е, че водата произвежда електричество, преди да стигне до потребителите си. Освен обаче ако по пътя си не потъне в сговорите на политиката с бизнеса.
Най-големите язовири в източната част на страната – “Цонево” и “Камчия”, са достигнали критично ниски нива, а това очертава мрачна перспектива. Първият захранва предимно големите индустриални комплекси в Девня. Вторият – Варна и Бургас с питейна вода. Изпразнените чаши на язовирите вече оголиха схеми от бизнес и политика, сплетени във фатална зависимост, която може да доведе до невиждани досега последици.
Нивото на язовир “Цонево”, който е шестият по обем в страната и най-големият във Варненска област, е спаднало да нива, които са критични за този период на годината. За това свидетелстват снимки, публикувани в социалните мрежи в дните, след като министърът на околната среда и водите Емил Димитров потегли из страната, за да установи вече известното.
В края на декември миналата година са били запълнени едва 39% от общия полезен обем на язовир “Цонево”. В абсолютни числа това означава, че при общ обем 330 млн. куб. м в края на миналата година в язовира е имало не повече от 129 млн. куб.м полезен обем вода. Сега водата е под 100 млн. куб.м и въпреки взетите мерки намалява с 200 хил. куб.м на ден значително, тъй като притокът е 50 пъти по-малък от разхода.
Приливна вълна
Язовирът е основен източник на вода за заводите в Девня – около 5 млн. куб.м месечно, както и за напояване на земеделски площи в региона – между 6 и 8 млн. куб.м на месец. Част от водата от язовира също така се изпуска контролирано, за да поддържа нормалното функциониране на екосистемите, които зависят от нея. Преди да бъде използвана за тези нужди, тя минава през турбините на ВЕЦ “Цонево”. Данни от месечните графици за използването на водите в язовира след 2016 г. обаче показват, че в централата са започнали да постъпват количества вода, надхвърлящи необходимите за нуждите на промишлеността и т. нар. контролиран отток.
Проверка на “Дневник” от май т.г. показа, че разрешението за увеличаване на количество вода, което върти турбината на ВЕЦ “Цонево”, е било дадено от бившия министър на околната среда и водите от втория кабинет на Борисов – Ивелина Василева. По-късно одобрението е било подновено и от Нено Димов. Резултатът от действията им е, че от язовира са били източени общо близо 270 млн. куб.м вода, показва статистиката на потреблението ѝ.
Най-големите количества вода към ВЕЦ “Цонево” са били подадени през 2017 г. – около 94 млн. куб.м и 78 млн. куб.м вода през 2018 г. Подаденото количество вода през м.г. е 32 млн. куб.м. Тези данни показват, че ако през 2018 и 2019 г. през централата са минавали само количествата вода, необходими за индустриални цели и поддържането на екосистемата в района на язовир “Цонево”, в началото на т.г. в него е трябвало да има поне 250, а не констатираните 129 млн. куб.м вода, сочеха експертните анализи.
Собственик на ВЕЦ “Цонево” е дружеството “Вестел 2002” на Айнур Гошкелов и Хайри Кулов. Първият е съпруг на Фатме Илияз, зам.-министър на околната среда и водите в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Хайри Кулов пък е брат на Илияз. През друго свое дружество Кулов и Гошкелов са собственици и на ВЕЦ край пернишкото село Лобош. Именно заради него през 2016 – 2017 г. язовир “Пчелина” бе източен почти до дъно. Изглежда, при “Цонево” се случва същото.
Сигнали за това, че с водата от язовир “Цонево” се случва нещо нередно, очевидно са подавани още през 2017 г. Тогава, през януари, Басейнова дирекция “Черноморски район” във Варна започна проверка, по време на която ВЕЦ “Цонево” е имала два хидроагрегата с мощност 713 kW и 450 kW. Без изненади проверката не открива нищо нередно, а с това пред собствениците на централата се откриват нови бизнес дълбини. Само два месеца по-късно – през март 2017 г. “Вестел 2002” прави инвестиционно предложение за разширяване на централата с три допълнителни агрегата с обща мощност 1944 kW. Водата за тяхното задвижване, разбира се, идва отново от язовир “Цонево” и за това точно през 2017 г. централата “обработва” най-големи количества вода – близо 15 млн. куб.м средномесечно. Това прави по 9 млн. куб.м повече, отколкото са нуждите на промишленото производство в Девня и поддържането на екосистемата в района.
Министерството на околната среда и водите издава изрично разпореждане ВЕЦ “Цонево” да използва само вода, която е необходима за заводите в Девня едва през януари т.г., когато е констатиран и първият критичен спад в нивото на язовира.
Заради сухата есен на 2019 г. и фатално ниското количество на валежите през първите девет месеца на т.г. станаха видими и тайните в полупразната чаша на другия от двата големи язовира по Черноморието – “Камчия”. Както и на други места в страната, преди да стигне до крайните си потребители, и тук водата най-напред завърта турбините на водноелектрическа централа. В случая тя се казва “Камчия”.
“Проверка в Агенцията за устойчиво енергийно развитие хвърля основателни съмнения, че въпросната ВЕЦ само допреди няколко години е работила с много повече вода от необходимата за питейни нужди във Варна и Бургас”, казва съпредседателят на “Зелено движение” и общинският съветник от “Демократична България” в София Владислав Панев.
Според данни от Министерството на околната среда и водите, които той цитира в профила си във Фейсбук, през септември м.г. за питейни нужди в двата града са ползвани общо около 10 млн. куб.м вода, а прогнозите за този септември са количествата да достигнат едва 7.6 млн. куб.м. Така водата, с която ще трябва да се справя Варна, намалява от 4 млн. на 3 млн. куб.м. Намалението за Бургас пък е от близо 6 млн. куб.м на около 5. В същото време през 2018 г. според количеството вода, минало през ВЕЦ “Камчия”, двата града би трябвало да са изразходвали почти 11 млн. куб.м питейна вода. Фактът, че сега воден режим не се е наложил нито във Варна, нито в Бургас, доказва само едно – в предходните години през въпросната ВЕЦ са минавали около 30% повече вода, отколкото са били битовите нужди в двата града.
“В момента язовир “Камчия” разполага с наполовина по-малко вода в сравнение с миналата година по това време. Данните на екоминистерството са следните – при общо обем от 233 млн. куб.м през септември 2019 са били налични за ползване почти 114 млн. куб.м, а този септември има едва 55 млн. куб.м. Към 21 септември пък данните вече сочат 47 млн. куб.м. Това всъщност е най-ниското ниво на язовира от когато има публични данни.
Според специалисти това може да не е фатално при добро управление и недопускане на претоварване на водноелектрическата централа там. Само че става въпрос за много пари – електроенергията от ВЕЦ се изкупува по преференциални цени, които са два-три пъти по-високи от пазарните. “Практически властта решава колко пари да напечата на собственика на централата чрез определянето на това колко вода да му отпусне”, написа още Панев.
Данните, които той обяви, сочат, че през 2017 г. ВЕЦ “Камчия” е произвеждала по около 654 мегаватчаса електроенергия месечно, или близо 70% от капацетата си. По време на сушата през тази година достигнатите количества са едва 362 мегаватчаса месечно. “Ако съдим от данните за производство на енергия и разрешителните на министъра, значи, че потреблението на вода това лято е 30% по-малко от миналото. Донякъде обяснението може да бъде слабият туристически сезон. Но в началото на 2020 също имаме около 10% спад спрямо година по рано. Ако данните се задържат и извън сезона, това ще означава, че Нено Димов е манипулирал потреблението така, че да осигури близо милион годишно по-високи приходи на ВЕЦ Камчия”, коментира Панев.
Според публикуваната пак от Панев справка през компанията “Булгарлизинг” ВЕЦ “Камчия” е собственост на Димитър Тадаръков, а близките отношения на бизнесмена с почетния председател на ДПС Ахмед Доган са публично известни. Косвените връзки между двамата станаха явни още през 2001 г., когато Тадаръков участва в проведените тогава парламентарни избори с листата на ДПС. По-късно – през 2007 г., при управлението на т.нар. Тройна коалиция, той бе назначен за изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – институция, през която минават милиардите за директни плащания и помощи на земеделците. Номинацията му за този пост бе направена от тогавашния земеделския министър Нихат Кабил (ДПС).
В това, че на язовирите “Цонево” и “Камчия” работят ВЕЦ-ове, разбира няма нищо порочно. Чудесно е, че преди да стигне до потребителите си водата може да произвежда и електричество. Порочни са само дълбоките сговори на политиката с бизнеса, в които водата потъва по пътя си.