През 1776, независимо дали обявявате независимостта на Америка или се кълнете във вярност пред крал Джордж ІІІ, призношението ви е еднакво. И няма нищо общо със съвременния британски акцент.
Холивудските исторически филми колективно грешат. Английският от края на 18 век е много по-близък до съвременните американски акценти, отколкото до английския на Кралицата. Стандартният британски акцент е този, който се е променил драстично в последните две столетия, докато американският съвсем слабо.
Една от най-големите разлики е т.нар. “ротизъм”, който е отпаднал в съвременния британски английски: “R” в думи като “hard” и “winter” изобщо не се произнася.
Това произношение навлиза в употреба тъкмо по време на Американската революция сред висшето общество в южна Англия, в и около Лондон. Промяната се случва, когато хората с ниско потекло, забогатели по време на индустриалната революция, търсят начини да се разграничат от останалите обикновени хора. Те култивират “престижния” акцент, за да демонстрират новия си високопоставен статут.
Лондонското произношение става приоритет на новите специалисти по дикция и правоговор, които определят правилния изговор на думите, съставят речници по правоговор и в скъпи частни уроци тренират новите градски предприемачи на модна артикулация, пише Джон Алджио в “Кеймбриджска история на английския език”.
Това „модерно” произношение, преподавано от специалистите, постепенно се стандартизира и разпространява из цяла Великобритания. И въпреки това в северна Англия, Шотландия и Ирландия до голяма степен се запазват традиционните акценти.
Източник: Life’s Little Mysteries / obekti.bg
