Не пипайте нищо манастирско и църковно. Който пипне – ще му изсъхнат ръцете. И това ще е най-сладкото наказание. Смърт и болести ще минат през рода на неблагочестивците, дръзнали да се облажат от господня принадлежност.
Това е написал в дневника си обикновения български селски свещеник отец Никола още преди 150 години.
Широко популярни са историите за сполетени от зла участ и смърт крадци, дръзнали да пипат в манастири и църкви. Двама братя от Асеновград похитили кръста от Кръстова гора, но след това заболели и починали в страшни мъки. Бащата лично върнал кръста, признал за стореното зло и се разкаял.
Такива истории има много.
Който е вън от Църквата, той не е способен да осъзнае напълно своята греховност, да види цялото си падение, да се ужаси от цялата дълбочина на своята заразеност от тази смъртоносна болест, да почувствува изцяло отдалечаването си от Бога и от истината, казва атонският монах легенда Епифаний.
Властта винаги се е опитвала да отклонява вниманието на обществото от скандали и разкрития за престъпления, в които е замесена. Тази зима се оказа лоша за политици и управници: лъсна тяхното безсилие, некадърност и злоумисъл.
Сняг блокира държавата. По магистрали, пътища и булеварди зейнаха кратери и кладенци. Коли, камиони и автобуси се изпотрошиха. Гръмна влакова цистерна, затри хора и къщи в Хитрино. Паднаха греди и убиха жена в тунел „Ечемишка” на т.нар. магистрала „Хемус”. По същото време над половин милион столичани останаха без парно и топла вода цяла седмица. Все по-често медии, партии и движения искат разсекретяване на стенограмата от сбирката при президента Плевнелиев за решаване съдбата на КТБ, а властта не дава. Тайна било.
Виновни, както обикновено няма, а следите водят към… властта.
Спасението е в нови скандали. Така се “появи” митничарската акция в Бачковския и Троянския манастир. Новината: намерили 2 тона ракия без платен акциз. О, ужас.
На такова нещо народът казва: Всичката Мара втасала и на хорото се хванала.
Наближават избори. Ситуацията е на кантар: ГЕРБ или БСП. Борисов не може да преглътне унижението от шамарите, които изяде на вота за президент. Иска реванш – с всички средства. Буквално.
За целта са нужни нови гласове. Всички са мобилизирани. Включително и Министерство на финансите. Там сега командва Кирил Ананиев – досегашна лява или дясна ръка на Владислав Горанов. Агенция „Митници” е на подчинение на Ананиев. И – ето ти колосална акция в два манастира и заловени бутилки с ракия. Сиреч, работим, не си чоплим носовете. Медиите гръмват със сензационните разкрития. Човек ще си помисли, че са ударени нелегални цехове и складове на мафията, която зарежда цялото Черноморие, зимните курорти, клубове и дискотеки с нелегални напитки за стотици милиони. Само че мафията никой не я пипа, защото ортаци с нея са политици, магистрати и ченгета. По-лесно е да се тараши в манастир. Пък и е пикантерийка.
Освен това има и едно тънко подсказване между редовете: Ако кажете добри думи за нашата партия на миряните, дето идват в манастира, като се върнем на власт ще оправим нещата… Елементарно и брутално.
Ако смятате, че това е някаква теория на конспирацията – прави сте. Такава е. Подобен рекет се прилага в момента в цялата държава. Притискат се фирми и бизнесмени, производители и кметове – чрез НАП, митници, полиция и други институции. В името на победата.
Ето една истинска история за манастирска ракия. Някъде в средата на 80-те години, българска делегация е на посещение при Папа Йоан-Павел II послучай 24 май – Деня на братята Кирил и Методий. Сред даровете, поднесени на светия отец, са и няколко бутилки ракия с билки от Троянския манастир. Вечерта, един от представителите на Българската православна църква в делегацията – отец Николай Горанов, – е поканен в малка стая, където го посрещнал самият папа. Поразпитал той за живота в България, за манастирите, но специално се поинтересувал за „чудния елексир” от Троянската обител.
След завръщането на делегацията ни в България от Светия синод изпратили двайсет бутилки от троянската ракия на папата в Рим. Историята я знам от самия отец Горанов, който бе работил десетилетия за църквата ни и православието зад граница, а през последните си години и във Великотърновската митрополия.
Има и друга версия за „удара” срещу двата манастира – завистта. При сегашните игумени те се възродиха и посрещат хиляди миряни и гости от чужбина. Епископите, които ги ръководят, са умни, интелигентни и организирани мъже. Това не се харесва на някои митрополити и членове на Синода. По-стара българска традиция в такива случаи най-добра работа вършат доносите.
Специално за Троянския манастир през последните две-две и половина години може да се каже само едно: разцвет. Откакто игумен е дядо Сионий, обителта се възроди.
Любимото убежище на Апостола се ремонтира, възстановена бе библиотеката, в която се намират безценни книги и творения на печатарското изкуство, реставрирани бяха икони, но най-важното – бе открита костница с костите на десетки загинали монаси и поборници за българската свобода. Хиляди се стичат всяка събота и неделя там, а децата не просто слушат за Левски, а виждат с очите си скривалището и стаите, където той е основал първия и единствен таен революционен монашески комитет. Първият, – чувате ли, бе, безпросветници! Може и Дякона да опитал ракията на монасите…
2 тона ракия… Цената й е около 7-8 хиляди лева. Като махнеш труда и вложения материал, остават 4-5 хилядарки. Колкото изкарва един митничар за една смяна. Или колкото получава висш политик за части от секундата от благодарен бизнесмен, спечелил обществена поръчка.
Затова се налага да припомня някои неща.
Бачковския манастир
Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. Оцелял е през вековете след грабежи и опожарявания. Хора от цялата страна са се стичали да помагат. Той не е просто обител, а духовен център. Тук се съхранява чудотворната икона Света Богородица, която е надежда и упования за много българи.
Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него се покоят костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.
Тук е починал патриарх Евтимий, предполага се през 1402-1404 г. Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари.
Троянския манастир
Според манастирската летопис на Константин Огненович третият по-големина манастир в България – Троянският е основан в началото на 17 в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. Първоначално били построена малка църква “Рождество Богородично”, монашеско жилище и гостоприемница.
През 1830 г. с грамота на цариградският патриарх Троянския манастир е обявен за ставропигиален (под пряката юрисдикция на върховната църковна власт и самостоятелно управление), а игумен Партений изградил втори скит, посветен на “Св. Йоан Предтеча”.
Троянският манастир е бил и убежище на хайдути и революционери. Тук през 1872 г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира се помещава команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформира комплекса в болница за ранени руски войници и български опълченци доброволци.
Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири в България – другите два са Рилския и Бачковския.
През последните години манастирите са обект на нападки и скандални истории в медиите. Пикантните истории радват чалга обществото. Малцина си дават сметка какъв удар се нанася на църквата, православието и вярата ни.
Ако със същото усърдие и плам някои „журналисти” громяха корупцията и престъпленията на властта, щяхме да сме поне Швейцария.
Манастирите в България са около 60. В тях служат близо 150 монаси и монахини. Те се издържат сами – без грам държавна помощ – светите обители. Епизодичните помощи от страна на този или онзи управник са повече лицемерни жестове с народна пара, отколкото искрени пориви.
Опитвам се с тези редове да защитя българските манастири. Мъничък принос, защото те заслужават много повече. Не ги доубивайте под предтекст, че служите на закона. На дявола правите услуга. Православната църква може да има много грешки и дори грехове, но е последната крепост на българщината и вярата ни. Не я удряйте с таква лекота…
Д-р Димитър Попкутуев
