В контекста на съвременния туризъм много често се залита към възможността за непрекъснато развитие, понякога с цената на компромиси по отношение на природата. В наши дни по много места в света възниква въпросът дали безкрайното развитие и разширяване на курортните зони е съвместимо с устойчивото развитие като визия за бъдещето на света. У нас дебатът за устойчиво развитие по-често липсва, може би поради прекаления фокус върху разрешаването на краткосрочните проблеми.
Когато говорим за бъдещето, понякога трябва да погледнем към миналото, за да видим какво можем да научим от него. В периода след 1989 са налице едни от най-противоречивите процеси по адаптиране на страната към пазарна икономика. Това води със себе си редица усложнения, характерни не само за България, но и за други страни от постсоциалистическия свят. Слънчев бряг е емблема за проблематичните ефекти от масовата приватизация, от който можем да вземем пример за това как не се прави.
Бялата перла на социализма
През 1958 се издава постановлението за началото на строежа на Слънчев бряг. Районът на север от Несебър е определен като подходящ за изграждането на модерен курортен комплекс, който да предлага зеленина и широки пространства на летуващите, в съчетание с добрия климат и чистата вода в залива. Проектът е бил важен за партията, тъй като се изпраща специално избран екип от експерти от София, а самият строеж се ръководи централно от столицата. Комплексът се изгражда на няколко фази. Първата приключва през 1960, втората през 70-те години. През 1989 строителството на комплекса достига финалната си фаза, в която е изпълнен планирания капацитет от 28 хиляди легла в комплекса и 8 хиляди в къмпинги в района му.
Първоначалният замисъл на комплекса е всъщност той да бъде семеен курорт, който да се използва от българи. С времето обаче той става популярен сред чужденците и всъщност започва да се профилира като по-подходящ за тях – създават се специализирани места за забавление като кабарета и нощни клубове. В градоустройствено отношение планът на комплекса включва радиално оформени зелени клинове и специфично шахматно разположение на хотелите, за да може да се подсигури максимално приятна среда за туристите, както и гледка към морето от страна на всички фасади, да няма засенчване от високи сгради за тези, които са на по-задна линия.
Бетонната перла на постсоциализма
С началото на промените през 1989 строителството в комплекса спира. Постепенно започват процедури по раздържавяване, които, както и с други елементи от социалистическото наследство, водят до редица усложнения и особени случаи в градските пространства в наши дни. Един от най-проблематичните процеси в периода след 1989 е именно приватизацията. За разлика от други държави в постсоциалистическия свят, у нас процесът е доста хаотичен и не особено добре координиран. В други държави от Източна Европа приватизацията в постсоциалистически условия се осъществява чрез един до максимум два механизма за формиране на частна собственост. Пример е Словения и нейният законов механизъм, който позволява различните социални или институционални играчи да предлагат различен начин за взимане на частна собственост като преки капиталовложения или директни методи на продажба на собствеността. Законовата рамка се адаптира към реализираната приватизация, като по този начин предоставя по-добри условия за изграждането на пазарна икономика.
Ситуацията у нас се усложнява допълнително от честата смяна на правителства и поредицата от икономически и политически кризи, през които страната минава в периода 1990 – 2004 В случая със Слънчев бряг приватизацията започва през 1994. От управителния съвет на Слънчев бряг АД се изисква изготвянето на концепция за раздържавяване и нов устройствен план на комплекса. Самият план влиза в сила през 2000, но към момента на влизането му в сила липсва нужното законодателство, което да урегулира контрола върху строителството върху бивша държавна собственост. С други думи, липсва легална рамка за следприватизационен контрол. По-фрапиращото е, че към онзи момент, законодателството позволява строеж, който е започнат, без да е получил нужните одобрения, по-късно (след създаването на нужното законодателство), да получи разрешително. Именно в този период бъдещето на Слънчев бряг започва да изглежда по-малко слънчево.
Успоредно на терена на разпределянето на собствеността в комплекса играят трима различни играчи – правителството, Слънчев бряг АД и местната администрация към Община Несебър. Показателно за целия процес на приватизация у нас, както и за този случай е, че между тях липсва всякаква координация, която всъщност води до хаос в разпределянето на собствеността и, особено типично за продажбите на земя, разделяне на Слънчев бряг на много и различни парцели, продадени отделно.
Въпреки че устройственият план вече е в сила, той до голяма степен не се спазва. Според него капацитетът на комплекса се увеличава до 45 хиляди души. Така постепенно се стига до настоящото състояние на комплекса, което има три пъти повече легла от предвиденото според последния устройствен план. Това води до редица проблеми, основно с капацитета на инфраструктурата и качеството на предоставяните туристически услуги.
И какво от това?
Със сигурност предизвикателствата пред развитието на туризма както у нас, така и в други държави по света, опират до въпросите за капацитета на инфраструктурата, границата на разширяването и оптималността на развитие на туристическите зони. Въпреки това, дебатът по бъдещето на туристическите комплекси се развива върху концепцията за устойчиво развитие, която да инкорпорира икономическите, социални, екологични и управленски аспекти по отношение на тези проблематични зони. С приемането на целите за устойчиво развитие от ООН през 2015 много държави или преутвърждават своята дългосрочна работа в посока устойчиво развитие, или търсят възможности за инкорпорирането на тези цели в дългосрочната си стратегия за развитие. У нас, уви, този подход липсва. Може би именно прекаленият фокус върху краткосрочните проблеми на страната изключва възможността за търсене на дългосрочни решения по отношение на устойчивото развитие. От друга страна, за да се достигне до това ниво, може би първо трябва да се потърсят възможности за по-координирана и съвместна работа между различните институции. Именно този урок можем да почерпим от постсоциалистическото развитие на Слънчев бряг – проблемната приватизация е симптом на липсата на координация между различните звена и липсата на обща визия за развитието на страната през 90-те години.