Липсата на реален бизнес за оператора на търговския оператор на безплатната ефирна цифрова телевизия вече е ясно видима и във финансовите му резултати.
“НУРТС България” отчете загуба от 7.3 млн. лв. на консолидирана основа към края на полугодието. Година по-рано дружеството имаше печалба в размер на 16.5 млн. лв., за която обаче беше всеизвестно, че е единичен резултат от продажбата на сателитния му бизнес. Сега, след като ефектите от сделката за станцията “Плана сат”, която всъщност беше по-скоро вътрешногрупова, се изчерпаха, загубата е ясно видима.
По-малко приходи при същите разходи
Отчетът на НУРТС показва двоен спад на приходите за първите шест месеца на годината. Те намаляват до 23.9 млн. лв. спрямо 48.9 млн. лв. за същия период на 2014 г. На консолидирана основа общите разходи на компанията, логично, остават почти без промяна. За периода януари – юни те са 31.1 млн. лв. при 30.9 млн. лв. година по-рано. Значителен ръст се наблюдава при задълженията на НУРТС по заеми и кредити. За полугодието те скачат до 43.9 млн. лв., докато към края на първите шест месеца на 2014 г. бяха 28.4 млн. лв. В консолидирания отчет на “НУРТС България” влизат и резултатите на дъщерната му “НУРТС диджитъл”. На практика “НУРТС диджитъл” е оператор на ефирната цифрова телевизия, а компанията майка държи мрежата от предаватели, необходими за дейността му – над 700 кули, където са монтирани и базови станции на трите мобилни оператора.
Събуждането на облигационерите
Интересни обстоятелства съпътстваха закъснялото публикуване на финансовия отчет на дружеството. В съобщение до БФБ синдиците на КТБ, която играе ролята на довереник на облигационерите на НУРТС, предупредиха, че компанията не е изпълнила задълженията си по предоставяне на навременна информация по силата на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
От НУРТС не са публикували в срок консолидирани финансови отчети и отчет за изпълнение на задълженията съгласно условията на облигационната емисия. Липсвала е и информация за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. НУРТС не е избрал и нова банка, която да стане довереник на корпоративните облигационери. Докладът за дейността на компанията към полугодието показа, че през април е направен неуспешен опит ОББ да поеме тази функция. Оттогава ръководството на НУРТС не е свиквало общо събрание на облигационерите, на което да бъде направен нов опит за избор на банка.
Кой има повече “ръце” върху активите
След края на полугодието НУРТС отново се върна под контрола на БТК след раздяла отпреди почти 5 години. Цената на сделката не беше оповестена официално. Единствената публична информация бе, че БТК придобива всички 151.5 млн. обикновени акции на НУРТС с номинална стойност 1 лв. След близо един месец споразумението получи зелена светлина и от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сделката беше резултат от събитията в КТБ. Телекомът, който също бе контролиран от Цветан Василев, остана с блокиран депозит от 72 млн. евро във фалиралата банка. Част от тези средства бяха цедирани и с тях НУРТС погаси задължения към КТБ за 26.7 млн. евро. Телекомът има вписан залог върху цялото предприятие “НУРТС България” за задължение от 67.5 млн. лв. Така дори синдиците на банката да успеят да развалят прихващането, БТК, поне докато и това не падне в съда, ще има първо поред обезпечение.
След бяха направени и промени в cъвета на директорите на НУРТС. Освободени бяха Свилен Попов, Оливие Куриол, Пенчо Даскалов и Даниела Езерска. Техните места заеха Александър Грънчаров, Русин Йорданов и Иво Златев – екип от БТК. Изпълнителен директор на дружеството остана Емил Атанасов. Той беше член на Комисията за финансов надзор (КФН) и малко след като напусна институцията, влезе в ръководството на НУРТС, като беше сочен за приближен до Цветан Василев.
За момента не е ясно какво ще е бъдещето на търговския мултиплекс – основните му източници на приходи са таксите, плащани от телевизиите за това, че той ги разпространява до всички желаещи, и наемите от останалите телекоми за колокация на оборудването им. Интересът на създателите на съдържание към платформата обаче клони към нула. Отделно се очаква лицензът на мултиплекса да бъде отнет или драстично скъсен, след като съдът на ЕС осъди България за порочния начин на издаването му.
Приходи от продажби – 2013/24.2 – 2014/48.9 – 2015/23.9
Печалба (загуба) – /-4.3 – / 16.5 – / -7.3
