Трудовият стаж на хората, придобит в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение. Служителите подават заявление до работодателя, към което прилагат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Документите, взависимост от страната на произход, трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на друг действащ закон в България (Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа). Въз основа на предоставените документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице законовите условия на Кодекса на труда, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените документи по се връщат на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие.
Ако държавата не попада в посочените по-горе хипотези на Кодекса на труда, следва да проверите дали България има сключен договор или спогодба със съответната държава, в която сте работили. Например България има множество сключени договори за социална сигурност с Русия, Канада, Тунис, Израел, Корея, Молдова, Украйна, както и с редица други държави. За съжаление все още няма сключен такъв договор със САЩ, където има изключително голям брой работещи сънародници.
