За повечето хора Маями е или окъпана от слънце мечтана туристическа дестинация, или любимо място от американските криминални сериали. Обаче през 1983 г. градът остава в исторята като мястото, където за първи път е обявено, че можем да вкараме определени гени в растителни клетки, от които да се появи растение с една-единствена променена характеристика. Преди това фермерите са били ограничени до кръстосване на двама родители и проверка на получените растения в търсене на рядък индивид, появил се с по-добри свойства от останалите. Този процес е игра на късмет и минават години, преди да се отгледа екземпляр с желаните качества. И изведнъж става теоретически възможно да се правят специфични промени на съществуващи вариации, при това сравнително лесно. Така започва ерата на генномодифицираното (ГМ) земеделие, а с него и надпревара за усвояването на технологията и разработването на нови видове земеделски култури. Много от земеделските култури, с които се храним, са генетични мутации на диворастящи видове. Сега е ясно, че геномите постоянно получават и губят гени. Хората например имат около 50 гена, дошли от други организми, включително 27 гена от различни вируси. Съответно трябва не като нещо фиксирано, а като обект на постоянни промени. Но тези промени – независимо дали са естествени, или са предизвикани от човека – оказват ли влияние върху безопасността на храните?
През последните 20 години няма нито една потвърдена вреда за милионите хора, консумирали ГМ храни, независимо дали са яли свежи плодове като папая, или обработени продукти от суровини като соя, царевица, захарна тръстика или рапица. Всъщност в глобален мащаб основният проблем с безопасността на храните са болестите, свързани с наличието на бактерии като Salmonella и E. coli, вируси, паразити, токсини и вредни съединения. През 2015 г. Световната здравна организация (СЗО) за първи път обявява данни за глобалния ефект от болестите, пренасяни с храната. Те показват, че на годишна база заболеваемостта е около 10%, а загиналите – около 420 000 души.
Това съответно се отразява и на икономиката. Епидемията от E. coli в Германия от 2011 г. взима 50 жертви, консумирали кълнове от сминдух. Загубите за земеделието и индустрията възлизат на около 1,3 млрд. долара, а общият размер на помощите, изплатени на 22 страни – членки на ЕС, е 236 млн. долара.
ГМО в цифри
Пазарът на генномодифицирани семена за 2015 г. се изчислява на 15,3 млрд. долара. Те се отглеждат на териториите на над 20 държави и на обща площ над 1,78 млн. кв. км. Увеличението от 1996 г. насам повече от стократно. През 2015 г. петте най-големи страни, производителки на ГМ култури, на база на отделената за целта обработваема площ, са САЩ (708 хил. кв. км), Бразилия, Аржентина, Индия и Канада. В САЩ над 90% от царевицата, соята и памука са генномодифицирани.
За сравнение в Европейския съюз площта, на която се отглеждат ГМ растения, е едва 1174 кв. км и е съсредоточена основно в Испания, където е засаден вид царевица, устойчив на насекоми. В същото време около 90% от вносната соя, основна съставка във фуража за животните, е генномодифицирана. Това означава, че хората в ЕС непряко консумират голямо количество ГМО, защото повечето селскостопански животни се хранят с ГМ фураж. Месото, млякото и яйцата от тях се продават в ЕС без обозначение за наличие на ГМО.
