Мит или реалност е твърдението, че смесването на алкохол и антибиотик е изключително вредно? Отговорът е: по малко и от двете.
Един от първите масово произвеждани антибиотици в историята е пеницилинът. Той навлиза на световния пазар след края на Втората Световна война и най-голямото му приложение е било в лечението на полово предавани болести като сифилиса. С цел ограничаване половите контакти на пациентите – алкохолът бил забраняван докато трае антибиотичния курс. От тези времена насам, обезсърчаването на алкохолен прием по време на антибиотично лечение е силно застъпено в практиката и то не без медицинско основание. Защо?
Строго е забранено да се употребява алкохол само при прием на специални антибиотици, като метронидазола, използван при тазови инфекции и бактериални вагинози, тинидазола – при амебни инфекции и триметоприма – при инфекции на средното ухо и пикочния мехур.
Някои по-тежки антибиотици, широкоспектърни и в големи дози, сами по себе си натоварват чeрния дроб. Приемът дори на минимални количества алкохол (~170 милилитра са достатъчни) може да доведе до тежки последици: от зачервяване и обилно потене, разстроен стомах, рязко спадане на кръвното налягане, световъртеж и главоболие, гадене и повръщане, ускорен сърдечен ритъм, възпаление на черния дроб (хепатит) до алкохолно натравяне, делириум и кома. Антибиотикът възпрепятства нормалния метаболизъм на алкохола, което води до натрупване на токсина ацеталдехид – виновника за тези състояния.
