На 8 март 2002 г. цяла България бе потресена от страшна трагедия. Тогава жена бременна в осмия месец и съпругът ù са убити от пиян шофьор на тротоара. Лекарите извършват сложна операция, за да спасят поне бебето. Ражда се малкият Любчо, който обаче има множество увреждания. Оттогава, вече 14 години, за него се грижи баба му Санка Христова. Оказва се обаче, че тя не може да ползва предвидената за такива случаи помощ от държавата от 930 лева на месец, тъй като тя не е родител, осиновител или приемен родител на Любчо, а негов попечител. А законът прави разлика между понятията, разказва блогът “Мама Нинджа”.
Ето и цялата публикация:
Преди няколко дни полицията залови крадла, която открадна парите, събрани за помощи на малкия Любчо от Бургас.
Възмутителна история – да задигнеш парите на болно детенце.
Интересно ми е обаче кой ще се погрижи да върне парите на един друг Любчо, който също се нуждае от помощ.
Малко са хората, които не са чували историята му.
Месец преди да се роди, шофьор блъска майка му и баща му на пешеходна пътека. Успяват да извадят бебето от жената, която умира, но то се ражда с множество увреждания. След време си отива и баща му, който така и не се събужда от комата.
За малкото момченце грижите поемат родителите на майката. С годините детето претърпява множество операции, но се бори, работи с рехабилитаторите си ежедневно, учи с частен учител, за да не изостава от връстниците си. И ако до момента успява, причината е само една – баба му Санка Христова. Жената е прозряла простата истина – не оказваш ли натиск на институциите – не съществуваш.
Сега тя е започнала нова битка – за правото на внучето си да получава предвидените в Закона за държавния бюджет 930 лева месечни помощи.
Защо трябва да се бори за нещо, което ù се полага?
Защото законът не е предвидил частен случай като нейния – тя не е родител, осиновител или приемен родител на Любчо, а негов попечител.
В разговор Санка споделя, че никога не ù е минавало през ум да осиновява внучето си:
„Той си има майка, макар и починала, тя нито го е изоставила по своя воля, нито се е отказала от него“.
Така жената пази паметта на дъщеря си неосквернена. Признава, че социалните служители, с които е разговаряла за проблема с месечните помощи са били отзивчиви и са предложили вариант – да получава помощите като приемен родител, което обаче изисква време за подготовка на документите. Дано Любчо получи помощите си със задна дата. Иначе ще е крещяща несправедливост.
За Санка остават обидата и огорчението, че за пореден път трябва да води битки, които в нормална държава щяха да ù бъдат спестени.
Жената признава, че вече е уморена от всичко, което е трябвало да преживее през годините, въпреки че не губи кураж. Вярно е, че обгрижването на внучето ù става все по-трудно с порастването, но има много сериозен мотив да не се предава – момчето, което обича така, както щяха да го обичат родителите, които много са го искали.
Това се случва, когато се правят закони кампанийно. Така може да се окаже, че според Закона за семейните помощи за деца имаш право на помощи, а според Закона за държавния бюджет – нямаш.
Нищо ново, нищо изненадващо, като се има предвид, че и двата бяха подготвени на бърза ръка и без много обмисляне. И тъй като тук полицията няма как да се намеси и да арестува виновния, много молим отговорните лица и служби да се самосезират и да направят нужното, за да върнат парите, които се полагат на едно дете, вече достатъчно ограбено от съдбата.
Препечатваме статията е от блога на Мария Пеева “Мама Нинджа” с разрешението на автора.
Автор – Янка Петкова , Оф нюз
