Княжество Монако е любимо място за европейските мултимилионери и звезди от сферата на спорта и изкуствата поради липсата на данък върху доходите. Огромните яхти и суперколите са само част от пейзажа във втората най-малка страна в света, но кратка луксозна екскурзия дотам би могла да бъде достъпна за всеки турист при добро планиране.
Френската Ривиера
Княжеството е разположено в сърцето на Лазурния бряг, известен още като Френската Ривиера. Обикновено пътуването до Монако е по вода или по суша, така че при всички случаи ще се докоснете до средиземноморската красота още преди да пристигнете. Разбира се, може и по въздух – с хеликоптер от Ница, но 6-минутен полет от летището до монегаския хелипорт е около 200 евро през летния сезон. В моя случай пътешествието започна с автомобил от Италия през красивата френска магистрала А8, която свързва Ментон (на границата с Италия) и гр. Куду (близо до Марсилия). Наближавам отбивката за Монако в ранния съботен следобед, но дори не си и помислям да вляза с автомобил там. Утре е състезанието за голямата награда на Монако във „Формула 1“, голяма част от улиците са затворени и полицаите, с монегаското си чувство за хумор, най-учтиво ще помолят да паркирам… във Франция. Така направих и аз – отседнах във Франция, откъдето с влак потеглих за Княжество Монако. Най-евтините свободни места за настаняване, които намерих в Монако по това време на годината, бяха около 700 евро за нощувка за апартамент. Определено цената ме отказа, защото срещу 150 евро си наех малка яхта (заедно с още 3-ма души) в Манделю ла Напул – малко пристанище, близо до Кан, където останах да нощувам. Идеята беше повече от добра защото посещението ми съвпадна със закриването на фестивала в Кан и съботната вечер беше изпълнена с блясъка от червения килим. Разходката из малките улички на фестивалния град беше нещо повече от бонус към престоя.
Монте Карло Гранпри
Неделя сутрин е и хващам влака към Ница, откъдето се прекачвам на друг влак до гара Монте Карло. Железницата, която свързва Монако с Франция, е изцяло под земята и е най-лесният начин да стигнете до малката държава при огромния наплив от посетители за финала на едно от най-интересните издания на „Формула 1“. Изцяло в градски условия, с много остри завои, промените във височината и тесните завои правят това състезание едно от най-атрактивните в света на автомобилния спорт. Билетите варират – най-евтините са на хълма Рошер, започват от 70 евро и стигат до 2000 евро – с място във ВИП ложа или на яхта. Трябва да се купят поне два месеца предварително, защото се изпращат по пощата и е необходимо техническо време, докато пристигнат. Празничното настроение е навсякъде, но най-силно се усеща на улица „Принцеса Каролина“, където се провеждат партитата, ресторантите са препълнени, а уличните търговци се радват на най-оборотния си ден в годината. Глътка монегаска бира и се отправям към Рошер, откъдето ще изгледам финала на Гран при. Тук се намира резиденцията на принц Албер и имам късмет да видя неговия кортеж със специално декорираната за „Формула 1“ „Тесла“. Принцът прави традиционната първа обиколка на пистата и открива състезанието. На заден фон се вижда пристанището „Херкулес“ – най-голямото и препълнено с луксозни яхти. А състезанието протича, както обикновено – много катастрофи и отпаднали състезатели предвид трудното трасе.
Пешеходен тур
Изживяването си заслужава, всичко приключва около 15 ч. и ми остава време да разгледам малката монархия. Движението е изключително затруднено и да стигна до легендарното място за хазарт в Европа – „Гранд Казино Монте Карло“, ще ми отнеме часове. В дни като този, както и по време на националния празник, ще ви се наложи да ходите пеша, много. Преди да започна с обиколката, минавам през Place d’Armes да хапна нещо в бързината. Тук се предлага традиционният монегаски барбагиан – да, колкото и странно да звучи, това малко парче земя си има своето традиционно ястие. Това е пържена закуска, която напомня на нашата баничка, но с различни съставки. Площадът е част от района „Ла Кондамин“, който се простира до пристанището „Херкулес“. Всички крайбрежни улици тук са затворени, затова тръгвам в обратна посока и намирам спокойствие в „Монегети“. Това е един от най-красивите райони в Монако, където Алпите срещат Средиземно море. Френският и руският език тук са най-използвани и това го разбрах, след като никой не успя да ме упъти на английски. Предимно жилищна част на Монако със скъпи имоти, където всеки би мечтал да има дом. Озовавам се обратно на единствената гара в страната, където свършва „Монегети“ и започва най-известният квартал в княжеството – „Монте Карло“. Тук се намират всички добре познати и известни сгради – казиното и площадът пред него, операта и луксозната колекция от ретроавтомобили на принц Рение III. Връщам се обратно към Ница, където имам малко време да разгледам града, с което приключва моето кратко пътешествие. И
монегаски барбагиан
Необходими продукти:
За тестото: Брашно – чаша и половина, зехтин – четвърт чаша, сол – половин ч.л., вода – 3 с.л., яйце – 1 бр., разбито
За плънката: Лук – 2 с.л., ситно нарязани, праз – 2 с.л., ситно нарязани, швейцарски манголд – 2 бр., само листа, ситно нарязани, спанак – ¾ чаша, пармезан – 1 с.л., прясно настърган, риган – половин ч.л., яйце – 1 бр., разбито, рикота – 2 ½ с.л., зехтин – 1 ½ ч.л., растително олио за пържене
Начин на приготвяне:
1. За тестото – миксирайте брашното, солта, зехтина, водата и 2 с.л. от разбитото яйце, като добавете допълнително вода, ако тестото е сухо. На леко набрашнена повърхност замесете тестото, докато стане гладко. Завийте тестото (в найлон или алуминиево фолио) и оставете да престои 30 минути.
2. За плънката – налейте зехтина в дълбок тиган на умерен огън. Запържете лука и праза за 4 мин. Добавете манголда, спанака, ригана и оставете 10 минути, докато омекнат. Прехвърлете сместа в отделна купа и разбъркайте с рикотата и пармезана. Овкусете със сол и добавете остатъка от разбитото яйце за тестото. Отделете плънката да се охлади.
3. Разточете тестото отново върху набрашнена повърхност и изрежете 24 кръгли форми. Във всяка от тях поставете 1 чаена лъжичка от плънката. Намажете с яйчен белтък краищата на формите и затворете, като натиснете добре и запечатате формите. Поставете формите върху хартия за печене с фолио.
4. Формите се поставят в дълбок съд с растително олио, най-подходяща е т.нар. „холандска фурна“, но ако не разполагате – използвайте дълбок чугунен съд с капак. Фурната се загрява до максималната температура, след което се поставя дълбокият съд и се оставя за 5 – 8 минути. Барбагианите са готови, когато придобият леко кафеникав цвят. Отцеждат се от мазнината и се прехвърлят в отделен съд.
