Досега Москва и Техеран успяваха да поддържат стратегически съюз и тесни политически и военни връзки, особено в Сирия. И двете категорично подкрепят режима на Башар ал Асад, но отношенията им далеч не са безоблачни. Русия и Иран имат различни мотиви за участието си в сирийската война и възгледите им за бъдещето на страната се разминават. Тези различия вече започнаха да излизат на бял свят и да пораждат въпроси за това колко дълго още ще издържи съюзът им.
Интересите им за първи път се сблъскаха по отношение на Алепо. Разликите в политиките им станаха очевидни, особено след като примирието, постигнато с посредничеството на Русия и Турция, беше възпрепятствано от подкрепяни от Иран въоръжени групи. През декември те попречиха на цивилните и опозиционните бойци да напуснат обсадената източна част на града. Това беше важен знак, че интересите на съюзниците започват да се разминават и дори да си противоречат.
Опитите на Техеран да саботира руско-турската мирна инициатива предизвикаха учудване в Москва, която все повече се оказва в неудобна ситуация заради политиката на Иран. Последвалото изявление на руския външен министър Сергей Лавров може да бъде тълкувано именно в този контекст. Той заяви, че Сирия е била на “две-три седмици” от падане в ръцете на терористи, когато Русия се е намесила в подкрепа на Асад, като омаловажи ролята на Техеран в страната.
Москва изпрати ясно послание към Иран за бъдещото разпределение на силите в Сирия. За Русия Асад не е незаменим, но Иран държи той да остане начело. На Москва е нужна силна Сирия като близкоизточен съюзник, за да защитава стратегическите си интереси, докато Техеран предпочита слаба Сирия, за да може лесно да контролира страната за своите бъдещи цели.
Базата на руския флот в Тартус и въздушната база в Латакия флот са много важни за дългосрочните близкоизточни планове на Русия, тъй като Сирия е добър пазар за износ на военната й продукция. Москва иска да извлече от напредъка си на терен в Сирия дипломатически изгоди при преговорите със Запада. Поради тази причина тя предпочита да е начело при вземането на политически решения, което застрашава иранските интереси в Сирия и региона.
Докато Русия подхожда към сирийската война от геостратегическа и реалистична перспектива, позицията на Иран стъпва на друга основа. Сирия е в центъра на нейната стратегия за създаване на “шиитски полумесец” в региона. Техеран се старае на всяка цена да гарантира оцеляването на сирийския режим, като съзнава, че той е необходим инструмент за връзка с ценен съюзник в Ливан, а именно шиитската група “Хизбула”, която се бие в Сирия наравно с Иран.
Падането на режима на Асад би нанесло удар на оста Сирия-Иран-Хизбула. Техеран би изгубил ценен съюзник в Ливан, тъй като “Хизбула” могат да бъдат изправени пред сериозни проблеми в получаването на особено важната за тях иранска военна и финансова поддръжка.
Иран са умели в политическите игри в Близкия Изток. Тъй като Сирия за тях е важен инструмент за водене на войни в региона, стратегически портал към арабския свят и решаваща връзка с “Хизбула”, Техеран не се колебае да предприема стъпки, които биха могли да създадат затруднения на Русия.
Например иранският външен министър Джавад Зариф заяви преди преговорите в Астана, че Техеран категорично се противопоставя на включването на САЩ в тях. Това беше вторият път, в който Иран действа срещу Русия и Турция, които бяха заявили, че новата американска администрация на Доналд Тръмп трябва да участва в преговорите.
Докато Иран вредят на самите себе си чрез конфронтацията си с Русия и Турция, отношенията между Москва и Анкара постепенно се подобряват. И двете държави се надяват да си сътрудничат по-ефективно с администрацията на Тръмп и да отворят нова страница в отношенията си със САЩ.
С последните си ходове Техеран не само разкрива разногласията си с Русия и Турция за бъдещето на Сирия, но и дава ясен знак за възможно противопоставяне с администрацията на Тръмп, която е съставена от проруски, но антиирански настроени фигури.
Докато заема твърда позиция срещу Иран, Тръмп призовава за тесни връзки с Русия. Може и стъпките му да са трудни за прогнозиране, но по всичко изглежда, че администрацията му ще стане пореден повод за конфликти между Москва и Техеран.
Позицията на Русия доказва, че тя би предпочела да рестартира отношенията със САЩ за сметка на Иран. Всяка стъпка към бъдещето на Сирия изправя едни срещу други руските и иранските интереси. И само времето ще покаже колко дълго ще издържи техният съюз.
