CEZ официално обяви, че може да продаде българския си бизнес. За план за излизане от страната на чешката компания се заговори още през есента, като за заинтересовани купувачи се спрягаха три местни холдингови групи, които нямат солидно присъствие в енергетиката. Слаб интерес е проявен и от френска, турска и румънска компания, казаха няколко източника на “Капитал”. Петъчното съобщение на CEZ може да означава, че продажбата няма да е паническа към един местен желаещ, а може да се структурира класическа сделка – с покана към още чуждестранни енергийни инвеститори. За потенциалните кандидати в компанията вече има създадена data room – с финансова и правна информация за българските дружества, казаха няколко източника.
Сделката е важна, защото се продава най-големият недържавен енергиен бизнес в страната – само “ЧЕЗ електро”, което снабдява с ток София и цяла Западна България, има приходи от 1.4 млрд. лв. Отделно има и разпределително дружество – най-големият в страната търговец на ток, неработещата ТЕЦ “Варна”, няколко ВЕИ актива.
Поредно сбогом в енергетиката
Официалната посочена причина за продажбата е заявен интерес от инвеститори. Реално обаче постоянно променящата се регулация в енергийния сектор и ниските печалби на регулирания от държавата пазар трайно гонят чуждестранни компании от страната. Трите ЕРП-та станаха частни преди 13 години. Първа си тръгна германската E.ON, която през 2012 г. при слаб интерес от двама кандидата продаде бизнеса за доставка на ток в Североизточна България на чешката Energo – pro срещу около 100 млн. евро. През 2011 г. пък от страната си тръгна друг голям европейски енергиен инвеститор – Enel, като продаде централата си в комплекса “Марица-изток” на американската AES.
Съобщението на CEZ e лаконично: Поради интерес от страна на няколко инвеститоаи чешката енергийна група CEZ е решила да проучи пазара във връзка със своите инвестиции в България. За плана за продажба дори няма съобщение на фондовата борса, въпреки че двете най-големи дружества са публични.
13 години стигат
В края на 2004 г. CEZ с оферта от 281.5 млн. евро спечели приватизационната процедура за 67% дял в електроразпределителните предприятия в Западна България. В момента компанията обслужва близо 3 млн. потребители. Освен това е собственик на “ТЕЦ Варна” (която спря да работи през 2015 г., защото не беше модернизирана по екостандартите) и на ВЕИ мощности – биоцентралата в Смолянско “Бара груп” и видинския соларен парк “Фри енерджи проджект Орешец”. Според сайта на CEZ, в която почти 70% държи чешката държава, към края на 2015 г. общите приходи от бизнеса в България са 894 млн. евро, а служителите са 3249.
Две от българските дружества на CEZ – “ЧЕЗ разпределение България” и “ЧЕЗ електро България”, са публични, след като през 2012 г. държавата приватизира и остатъчните си дялове през борсата. Общо пазарната им капитализация е малко над 530 млн. лв. CEZ държи 67% в “ЧЕЗ електро България”, почти 25% са в групата на “Химимпорт” и малко над 8% са свободно търгувани. В “ЧЕЗ разпределение” отново 67% са на чешката компания, а миноритарни дялове са в две пенсионни групи – “Доверие” и “Сила”.
През последните няколко години обаче ЧЕЗ, както и другите ЕРП имахь проблеми с енергийния регулатор. В резултат на това през миналото лято CEZ започна арбитражна процедура срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон в опит да защити инвестициите си в страната. Искът е за “няколко стотици милиона евро” и е следствие от серия действия на българските институции, които вредят на дейността на CEZ в България, съобщиха тогава от компанията. Преди това подобни процедури започнаха и другите две електроразпределителни дружества – EVN и Energo-Pro.
В основата на проблемите са ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, които в дългосрочен план не отговарят на очакванията на групата от времето на приватизацията. Това от своя страна води предприятията в енергийния сектор до намаляващи печалби или загуби, както и ниска ликвидност. Преди да се стигне до арбитражната процедура, CEZ многократно се е обръщала към българското правителство с молба за бързо решаване на проблема и за компенсиране на щетите.
