Турската централна банка изненада финансистите във вторник, като реши да остави непроменен основния лихвен процент. Мнозинството от анализаторите и инвеститорите очакваха да има повишаване с поне 50 базисни пункта. Вместо това банката оскъпи със 75 пункта – от 8.5 на 9.25%, овърнайт заемите, които отпуска.
Турската лира реагира с бързо обезценяване, след което до края на деня почти възстанови обменната си стойност. Нетрадиционният опит на централната банка да удържи инфлацията (в края на декември тя скочи от 7% през ноември на 8.53% на годишна база) не доведе до засилване на националната валута. Централните банкери са под силен политически натиск от президента Реджеп Тайип Ердоган да не оскъпяват кредитирането и това все повече компрометира институцията в очите на инвеститори и бизнесмени. В същото време перспективата за засилване на долара заради обещанията на президента Доналд Тръмп за големи вътрешни инвестиции може да донесе още по-трудни времена за лирата и турската икономика.
Официалната инфлация, която банката се опитва да постигне, е 5%, но това не ѝ се удава вече шеста поредна година, припомня Wall Street Journal. През миналата година лирата се обезцени с 20% спрямо долара. Само от началото на 2017 г. поевтиняването ѝ спрямо американската валута е с 6%, а спрямо еврото – с 8%.
Бизнесът се свива
Това все повече тревожи турските търговци, разказва Reuters. Агенцията описва случая на Текин Аджар, който е имал договори да отвори 10 магазина за козметика в няколко търговски центъра, но преди няколко дни е отменил 9 от тях. Причината са поевтиняващата лира и опасенията му, че няма да успява да си плаща наемите.
Чуждестранни компании също страдат – през последните месеци от шопинг центровете са изчезнали обекти на холандската C&A, британската Topshop, германската Douglas и американската GNC. В няколко мола в Истанбул пустеят търговски площи, но понеже магазините затварят един по един, процесът не е толкова видим, казва Аджар, чиято верига Acar има 76 магазина в страната.
“В 46-годишната ми кариера за пръв път ми се случва да имам проблеми с плащането на наем, сметки за режийни и заплати. Вложил съм в това приходите си от всички останали мои начинания, увеличих капитала и пак не стига. Не съм Джордж Сорос”, споделя той пред Reuters.
Моловете масово навлязоха в турските градове през последните две десетилетия като символ на бързо растящото потребление. Това помогна и на репутацията на Ердоган, управлявал като премиер през 2003-2014 г. Но сега проблемите идват в неподходящ за него момент – точно когато ще има референдум за най-важния му проект за превръщане на Турция в президентска република.
Растящи наеми
Бизнесът на Аджар е засегнат и от повишаването на митата в средата на януари за някои видове козметика и от ограниченията върху продуктите на изплащане, за които може да се плаща с кредитна карта. В същото време собственици и оператори на молове обръщат в твърда валута наемите в опит да избегнат риска от плащания в лири.
Според Хулуси Белгю, ръководител на Турския съвет на шопинг центровете (AYD), срокът за възвръщане на инвестициите в молове в Истанбул се е увеличил през последните години от 15-16 на 22 години. Основната причина са рисковете от курса на националната валута и несигурността при приходите от наем.
Неговата организация изчислява, че през последните десетилетия в общо 377 мола в Турция са вложени 53 млрд. долара и 70% от тази сума представляват заеми предимно в долари и евро.
“Търговците постоянно искат да им бъдат намалени наемите заради слабата лира и собствениците въпреки личните си финансови затруднения ще трябва да направят нещо да им помогнат”, казва Белгю пред Reuters. “В крайна сметка управителите гледат съотношението между наем и оборот и се опитват да помогнат на търговците да оцелеят.”
Намаляващо доверие
Финансовите инвеститори казват, че само рязко вдигане на лихвите може да прекрати потъването на лирата, но на 24 януари това не се случи.
Обезценяването тежи най-много на средната класа, защото това, което потребява, най-често се внася срещу долари. Цените на горивата, таксите за частните училища на децата им, марковите облекла и електрониката непрекъснато поскъпват и това охлажда търсенето от потребителите.
Очакванията са статистиката да отчете 3.1% ръст на икономиката през 2016 г. – далеч под темпото от добрите години на Ердоган.
“Съдбоносно е за търговците в трудни времена да намалят наемите си, които са един от основните фиксирани разходи в сектора”, казва Ахмет Джан Таркан, ръководител на Dilasima Group с 43 магазина за бутикова мода на MaxMara, Furla и Marella в 5 града. “Опитваме се да не пренасяме в цените малките колебания в обменния курс, но това важи за движение не повече от 5%. Трябва да сме в състояние на всеки 6 месеца да обновяване асортимента си, така че, има ли обезценяване на лирата повече от 5%, вдигаме цените.”
За по-достъпни брандове корекциите в цените са по-трудни, защото клиентите са по-чувствителни при поскъпване. Затова C&A продаде турската си верига DeFacto, Topshop премина на онлайн продажби, а GNC обяви през октомври, че е затворила 85 свои магазина.
Строители и търговци в моловете казват, че основният им проблем не е само обезценяването на лирата, а и непрекъснатото колебание на курса ѝ. “В дългосрочен план сме притеснени повече за желанието на хората да пазаруват, а не толкова от обменните курсове. Потребителите биха платили повече в лири, ако са по-уверени в бъдещето на турската икономика”, казва Таркан.
