Хората никога не са могли да устоят на желанието да изследват непознатото. Днес технологичният прогрес ни дава възможност да се докоснем до тайните, скрити в най-негостоприемните части на света – дълбоки езера и падини. Такива части за изследване има много, като се има предвид, че 365 000 000 кв. км от повърхността на Земята е покрита с океани, още дълги години ще можем да удовлетворяваме любопитството си. Днес ще посетим Тихия океан и ще ви запознаем с най-дълбокото място в него – Марианската падина. Падините са едни от най-типичните елементи на релефа на преходната зона между континентите и океаните. Сами по себе си те представляват тясно понижаване на океанското дъно, като най-типичните падини са дълбоки до 6000 метра. Обикновено са разположени от външната, океанска страна на хребетите и както вече споменахме имат свои представител-рекордьор, наречен Марианска падина. Наричана “четвърти полюс на планетата“, най-загадъчната и недостъпна зона на планетата – Марианската падина, се простира на дължина 2926 км и ширина 80 км в западния край на Тихия океан. На разстояние 320 км южно от остров Гуам (Мариански архипелаг), се намира най-дълбоката точка – Предизвикателната бездна (11 022 м.). Защитени от 12-сантиметровите стоманени стени на батискафа „Триест“, на 23 януари 1960 г., офицерът от американските военноморски сили Дон Уолш и швейцарският изследовател Жак Пикар стават единствените досега хора, докоснали дъното на водната бездна на 10 915 м.
Марианската падина не е просто дълбока бразда в океанското дъно – тя бележи местоположението на една субдукционна зона. Субдукционните зони се образуват, когато част от океанското дъно – в случая Тихоокеанската плоча – се подпъхне под друга – Филипинската. Една от причините Марианската падина да е толкова дълбока е най-старото морско дъно, което се намира в западната част на Тихия океан. То е на 180 милиона години. Дъното на океана се формира от лавата по граничните ръбове на океанските плочи. Когато е прясна, е сравнително топла и подвижна: движи се по повърхността на лежащата под нея мантия. Остарявайки, тя се отдалечава от източника си, охлажда се и става все по-плътна, като по този начин слиза още по-надолу. Такъв е случаят с Марианската падина. Сред причините, които правят широката 2 550 километра падина толкова дълбока, е и фактът, че тя се намира далеч от каквато и да е голяма земна маса, което означава, че е далеч от калните речни устия. „Много други дълбоки падини са запълнени със седимент. Близките разломни линии пък оформят Тихоокеанската плоча на мястото на падината така, че тя потъва по-стръмно от други субдукционни зони.
Плахите опити на великите сили в дълбоководните проучвания САЩ, Франция и Япония да разбулят тайните на Падината неизменно завършват с неуспех, а очевидното оттегляне през последните четири десетилетия, обосновавано с огромните разходи и екстремалните условия засилва подозренията, че привидно необитаемата сърцевина на океана крие страховити тайни, чието разкриване науката панически избягва.
Страховити срещи с чудовищни видове в района на Марианската падина ни напомнят, че все още сме неканени гости в в дълбокия подводен свят на праисторията. Още схемата на единственото засега спускане на хора в сърцето на Предизвикателната бездна подсказва, че изследователите са се боели от враждебно чуждо присъствие. След продължило близо 5 часа спускане с „Триест“ Пикар и Уолш престояват на дъното само 20 минути и се връщат възможно най-бързо на повърхността.
При едно от спусканията на дълбочина 7 км в района на Падината по непонятни причини германският научноизследователски апарат „Хайфиш“ отказал да изплава. Хидронавтите включили инфрачервената камера и пред ужасените им погледи се изправило подобно на праисторически гущер същество, впило в корпуса чудовищните си зъби. Екипът бил подготвен за подобна ситуация и включил устройство, наречено електрическа пушка. Поразено от мощния импулс, съществото отворило своите ужасни челюсти.
Напоследък станаха известни и сензационните резултати от потапянето в Марианската падина на американски безпилотен батискаф. Платформата, снабдена с мощни прожектори и високотехнологични сензори и камери, се спускала с помощта на стоманени въжета с дебелина от 20 мм. Няколко часа след достигане на дъното както камерите, така и микрофоните не регистрирали каквото и да е интересно за науката.
Внезапно на екраните на телевизионните монитори, в светлината на прожекторите започнали да се мяркат силуетите на странни големи тела, каквито не би трябвало да съществуват на такава огромна дълбочина предвид страшното налягане от над тон на квадратен сантиметър. Когато апаратът бил спешно изваден на повърхността, било установено, че част от неговата конструкция е сгъната, като че ли под силен натиск.
В материал на британското списание „Ню Сайънтист“ от 13 юни 2002 г. са представени данни за мистериозен звук от дълбините на Пасифика (така още наричат Тихия океан), засечен от подводни сензори на американска система за проследяване на съветски подводници от времето на Студената война. Специалисти, изучаващи наскоро получените записи от чувствителните хидрофони, уточняват, че регистрираният шум обединявал „позивните“ на различни морски обитатели, но бил далеч по-мощен от звуците, произвеждани от което и да е познато същество, обитаващо Земята.
Мистериозният сигнал, фиксиран през 1997 г. бил значително по-мощен и от инфразвуците, посредством които най-големите китове общуват помежду си на стотици километри. През 2012 г. канадският режисьор Джеимс Камерън слиза сам до дълбините на падината с помощта на батискафа „Deepsea Challenge“ в чието разработване участва и самият той. Капсулата извършва няколкочасово пътуване, от което е донесен заснет 3D седемчасов материал с помощта на HD камери, образци от почвата и живи организми за биолозите и геолозите. Заснетите от Камерън кадри ще влязат в основата на научнопопулярен филм на „Нешънъл Джиографик“.
Изучавайки уникални видеокадри и образци, получени в хода на дълбоководната мисия на холивудския режисьор Джеймс Камерън през март, учените открили причудливи форми на живот. Например на дълбочина почти 11 000 метра дъното буквално е осеяно с „килим“ от микроорганизми.
Например на такава невероятна дълбочина са били открити гигантски (17-сантиметрови) подобни на скариди същества – амфиподи. Тестовете показали, че в организма им има такива съставки, благодарение на които тъканите и влакната успешно функционират в условията на високо налягане. От Марианската падина са повдигнати на повърхността около 20 000 микроорганизми – те ще бъдат подложени на генетичен анализ, както и безброй гигантски амеби – прости организми, които са едни от най-големите едноклетъчни.
Снимка: sxc.hu
