Тенис, електрофизика, смели финансови алгоритми. История, която прилича на приказката за братята Леман. За броени години банка „Откритие” стана най-голямата частна банка в Русия, превръщайки се във финансова империя на стойност над 40 милиарда долара. Тази история наскоро беше разказана от Financial Times.
До 2012-а година никой не беше чувал за тази банка, освен работещите там. Нейният двигател е Вадим Беляев, 50-годишният генерален директор на холдинга и пръв акционер на банката. Той държи 28,6% от акциите му.
Вместо на бридж, Вадим Беляев играе с държавно финансиране за подкрепа на държавата, като използва евтини кредити от Руската централна банка. Умело се промъква в трънливия път на руските финанси, благодарение на многото си връзки както с членове на правителството, така и с представители на опозицията. Всичко това благодарение на икономическата криза и западните санкции срещу Русия, които обаче не важат за „Откритие”.
Според списание „Форбс” Беляаев е на 185 място в класацията на най-богатите руснаци, със състояние от 400 милиона долара. Доскоро и неговото име беше непознато, също както на банката.
В Москва някои го сравняват с вълка от Уолстрийт от филма на Скорсезе или пък го наричат руския Джордън Белфорт. А също Остап Бендер, митичен персонаж от съветската литература, който има много жени, художник, крадец, гросмайтор по шах, човек без определена професия.
Вадим обича черни костюми и предпочита да се определя като „финансист по желание на съдбата”.
Биографията му може да бъде страхотен сценарий за трилър. Жизнения му път прилича на много истории на руския капитализъм от последните 25 години след разпадането на Съветския съюз. Те се появяват в смутното време на 90-те години, в епохата на дивия капитализъм, който се ражда под егидата на Борис Елцин. С идването на новото хилядолетие се появява държавният капитализъм на Владимир Путин.
20 години Беляев е неизменно на гребена на вълната, той преживява първо кризата през 1998 година, а после и световната криза през 2009-а. Именно благодарение на кризата той натрупва богатството си. Роден в Москва, син на Станислав Вулфсон, известен автор на учебници по химия, по образование Беляев е инженер и програмист.
„Започнах още съвсем млад, през 1985 година с далаверите” – разказва Беляев на руския Форбс. Става въпрос за търговия на черно с чуждестранни часовници, по онова време забранени в СССР. Така той натрупва първия си капитал. После започва приватизацията и той предлага услугите си като посредник: купува от името на различни компании части от разпродаващите се московски предприятия, търси клиенти и играе на фондовата борса, пътува в метрото със сакове, пълни с чекове и пари в брой.
През 1994-та година, на тенис корта Вадим има съдбоносна среща. Запознава се с Борис Минс, негов бъдещ партньор и приятел на идеолога на приватизацията – Анатолий Чубайс. Пак на тенис корта се запознава и с Борис Немцов, бивш вицепремиер на Русия, който впоследствие стана опозиционер и беше убит преди две години в Москва. Тогава той работи в Държавната агенция за имоти. Две години по-късно те стават партньори в неголяма строителна фирма в Москва.
През 2001 година БВП на Русия расте, а Беляев и Мниц се занимават с „Откритие”. Правят фирма-посредник, основана през 1996-а година, като постепенно я превръщат чрез сливания и придобивания на други фирми в холдинг.
Днес групата предоставя финансови услуги по целия свят: от брокерство до търговия с хедж фондове. В състава й влизат 10 банки, има филиали в Лондон и Ню Йорк.
Една от сериозните стъпки на Беляев е поглъщане и оздравяване на банки, обявени във фалит след кризата през 2008-ма година. Това става благодарение на държавния глобален план за спасение в размер на 800 милиарда рубли. Втората основна дейност на групата е кредитиране на големи руски компании, които имат нужда от валута, в момента, когато държавните кредитни учреждения попадат под действието на американските и европейски санкции. Сред тях са Сбербанк, ВТБ и Газпром, но и големи частни банки, собственост на близки приятели на Путин. Например известната Банка Русия, фигурираща в Панамагейт, чийто достъп до международните капитали е отрязан. Вадим разбира това и излиза от ситуацията като победител.
От риба до финансов гигант
Три ключови операции допринасят за превръщането му от малка риба във финансов гигант. През 2012-а година Беляев придобива Номос, една от първите десет руски банки. За целта взима кредит от 1 милиард рубли от ВТБ. През 2014-та година, след началото на санкциите той получава от Централната руска банка 127 милиарда рубли, към които после се прибавят още 47. С тези пари оздравява банка „Тръст” известна с невероятните си реклами с участието на Брус Уилис. Тази безпрецедентна цифра показва огромно доверие от страна на Елвира Набиулина, изключително точен председател на Централната руска банка. Наскоро тя бе избрана за най-добрия шеф на банка в Европа.
Злите езици казват, че Вадим не би могъл да направи това сам. Зад него вероятно стоят парите на Чубайс, който днес оглавява Роснано и ВТБ с помощта на полулегална схема на кредити от собствените му акционери. „Те гледат баланса, намират дупка, но казват на централната банка, че тя е два пъти по-голяма” – потвърждава анонимен източник.
В края на 2014-а година един мощен удар увеличава тройно активите му. Цената на нефта е два пъти по-ниска, а рублата бързо се обезценява. Поради това петролния гигант Роснефт, ръководен от близкия съратник на Путин Игор Сечин има дълг от 18 милиарда долара.
Тогава, прибягвайки до сложна система от разрешения за препродажба, „Откритие” се превръща в анонимен посредник за получаване на кредити от Централната банка. Впоследствие самата Набиулина ще нарече тази схема „непрозрачна”. Това е една от най-смелите операции в кратката история на руския капитализъм. Тя за малко не унищожава цялата икономика” – пише „Файненшъл Таймс”. След тази стъпка, през онзи черен декември, рублата пада с 20% спрямо долара само за седмица.
Путин публично критикува Сечин. При все това сделката показва, че Русия може да заобиколи санкциите, използвайки не много известни банки като банка Откритие.
Година по-късно, „Откритие” отново използва кредит от Централната руска банка, за да купи 74% от държавния дълг на Русия. За една нощ увеличава двойно активите си. През 2017-а година се очаква да се обедини с най-голямата застрахователна компания „Росгосстрах”. Тя ще донесе на холдинга внушителния капитал от 50 милиона клиента и повече от 100 хиляди служителя. „Откритие” планира да придобие и четвъртото находище на елмази в страната.
Този главоломен ръст притеснява експертите. Те се опасяват, че „вулканът Йелоустоун може да избухне”, напомняйки че през есента на 2015-та Откритие беше на ръба на банкрута.
Неговият филиал, Ханти-Мансийската банка, е обвиняван в създаване на финансова пирамида заради привличане на големи депозити на граждани при наличие на нарастващи загуби. След това Набиулина, която от началото на кризата отне лиценза на 300 руски банки, постави ХМБ в списъка на десетте руски банки от „системно значение”. В действителност това означава „too big to fail” – твърде голяма, за да фалира.
Винаги в крак с времето, филиалите на банката се откриват в сгради, където има офиси на “Старбъкс”. Беляев е спонсор на алтернативна рок група, финансира два успешни филма. Остава верен на Кремъл, но поддържа и известна дистанция, дори понякога опасно се заиграва с либералната опозиция.
През февруари 2012-а година, когато улиците на Москва са пълни с хиляди противници на Путин, Беляев организира в един от кремълския Дворец на конгресите представление на Cirque du Soleil за представители на бизнес елита и национални политици. От сцената той ги призовава да излязат на улицата и да подкрепят финансово дисидентите.
Но когато усеща накъде духа вятъра, през 2009-а година, когато президент е Медведев, Беляев купува порталът Openspace, платформа на несъгласните. Това е твърде смела постъпка. През 2013-а година е принуден да го закрие.
Славата и богатството пораждат съмнения и завист. През ноември 2015-а година неизвестни лица хвърлят във филиала на банка „Откритие” на Невски проспект в Санкт-Петербург чували с въглища, димни снаряди и животински вътрешности. След което си тръгват на бегом.
Подобни полумафиотски прийоми напомнят на началото на 90-те години. „Рискът? В началото ме плашеше, после свикнах с него” – разказва „вълкът” пред руското списание GQ. „Истинският бизнесмен – счита той – няма морални задръжки”. А санкциите? „Човекът е животно, той свиква с всичко. Според мен бавно се връщаме към 90-те години, към основните парадигми на бизнеса, едно жестоко и трудно време”.
